Предлагаме ви откъс от любопитен материал, публикуван през 1986 г. в най-известното списание по времето на социализма „Жената днес“:
„Създава се ново семейство. Как да ознаменуваме началото на този нов живот? Можем да твърдим, че първата стъпка вече е направена. Миналата година Оперативното бюро на Държавния съвет прие сценарий за обреда „Венчаване“ и той започна да се прилага най-напред в столицата, а постепенно и на много места в страната…
Венчавката е завършила, но у дома или в ресторанта сватбата продължава. Установената още от Иван Хаджийски традиционна склонност на българина към масови семейни тържества, към тежки празнични трапези и големи обредни веселия стига до днешното „вдигане“ на големи сватби, на които се разточителства без всякаква мярка с пари и материални ценности, с храни, спиртни напитки, с музика от всевъзможен произход и вид. По този начин често празничните веселия стават арена на поведение и прояви, които нямат нищо общо нито с българските народни традиции, нито със социалистическата ни обредност.
Анализът на данните от едно социологическо проучване на тема: „Празнично-обредната дейност по местоживеене в София“ (1984), както и на фактите, с които разполагаме, говорят за значителната обрeмененост на сватбата с някои отживели елементи или с други – нови по своя произход, но чужди на духа на социалистическата обредност. Кой от нас не е бил свидетел на сватбено тържество, чиeто начало се ознаменува с внушителни колони от леки автомобили, украсени с кърпи, панделки, кошнички и кукли, гълъби и др., изработени от стиропор.
Но това, което настройва критично общественото мнение, е грубото меркантилизиране на традициите, свързани с даряването по време на сватбеното празненство.
Данните за общата стойност на подаръците (предметни или парични), които анкетираните младоженци са получили от своите родители, показват, че 38,67 на сто от тях са на стойност до 800 лева, 24,06 на сто – над 1750 лв., около 6 на сто са от 4000 до 10 000 лева. В тях не се включва стойността на поднесените големи подаръци. Обикновено те се обявяват на всеослушание на сватбеното угощение.
Около 26 на сто от младоженците получават допълнително от своите родители вноски за апартаменти, вноски за автомобили. За дарове за кумовете и другите гости са изразходвани до 2000 лв. в 44,33 на сто от случаите, от 2000 до 4000 – в 25,70 на сто и над 4000 лева – в 6 на сто.
Материално благополучие манифестират и гостите на сватбените тържества с въведените „нови“ ритуали: заплащат се танцът на младоженката и поздравяването на младоженците, младоженката се „декорира с нанизи от едри банкноти, известно е „киченото хоро“ и т. н. Според проучването до 1000 лева са получили 44,82 на сто от анкетираните младоженци, от 1000 до 2000 лева – 17,41 на сто и от 2000 до 10 000 лева – 19,81 на сто. А не са малко случаите, когато сумите на „нанизите“ достигат 20 или 30 хиляди лева.
И може да е грубо, но е вярно, че първите си брачни мигове младоженците посвещават на преброяването на получените пари. Това нерядко е причина за първите сериозни конфликти в младото семейство, а има случаи, когато броенето завършва и с разтрогване на току-що сключения брак“.
Сп. "Жената днес", 1986 г.: Колко пари и какви дарове получаваха младоженците през 80-те
0 коментара

Все още няма коментари