Христина Христова: Близо 7 млрд. евро е дупката в бюджета за пенсии      

Христина Христова е завършила Техникума по фина механика и оптика в София, а след това философия в СУ „Св. Кл. Охридски“. Тя е доктор по социология и вече повече от 20 години преподава социални науки в Софийския университет.
В периода 2001-2003 г. е зам. социален министър, след което до 2005 г. е министър на труда и социалната политика. В годините 2005-2009 е и народен представител, а до 2007 г. – евродепутат и евронаблюдател. Носител е на високия държавен орден на Кралство Белгия „Висш офицер на Ордена на Короната“.
Потърсихме г-жа Христова за разговор и експертен коментар, тъй като правителството на Румен Радев създаде истинска социална вихрушка с множеството стъпки, които предприема в тази област.
 
 – Г-жо Христова, как ще коментирате ситуацията в социалната сфера у нас в момента?

– Много е сложна ситуацията, наистина, и това идва от факта, че през последните 4-5 години във връзка с финансите на държавата се натрупа много напрежение, направиха се редица неразумни неща.
Най-сложното е да се следва посоката, за която нямаме избор, тъй като тя е само една. Вече получихме предупреждение от ЕК с процедура за свръхдефицит, която се очаква да ни бъде наложена. От една страна, посоката, която страната ни трябва да следва, е свързана с намаляване на разходната част на бюджета, слагане на сериозни рамки на разходите. Последните 5 години до такава степен се разтегна разходната част, че наистина стана застрашително и опасно за катастрофа на държавните финанси. Разбира се, каквото може да се направи за приходната част, е добре дошло. И то, ако може да не са драстични рестрикциите върху доходите и правата на хората.

Затова казвам, че задачата, която в момента трябва да изпълни правителството, е трудна. То има намерение да се върви в тази посока, но е необходима много голяма политическа воля и кураж, за да се сложат в ред финансите на държавата. Ако го направят, ще бъдат засегнати интересите на много хора.

– Кои хора ще са най-потърпевши според вас?

– Както знаете, намерението е още от 1 август държавните служители да покриват 20% от своята осигурителна вноска. Другите работещи плащат по 40%, а работодателят 60%, но държавните служители досега не плащаха нищо – държавата покриваше на 100% техните осигурителни вноски.

– Да, но се съобщи, че държавните служители ще бъдат компенсирани с 20% над заплатата си, за да не се намалява нейният размер…

– Да, чух и това. Трябва да видим как точно ще бъде направено и ако наистина има компенсация за тези около 100 хиляди държавни служители, тогава бих казала за тази мярка, че няма да има бюджетен ефект от нея. Но от гледна точка за равнопоставеност на всички работещи хора, възстановяване на доверието и усещането за справедливост у хората – може би ще има някакъв смисъл.

Друга мярка за бюджетни икономии би могла да бъде закриването на звена, които дублират дирекциите в министерствата и са напълно излишни. Нужен е анализ звено по звено, за да се оптимизира системата.

– Кои други групи от хора може да бъдат засегнати от новите намерения на правителството?

– Както знаете, друга мярка, която се предвижда, е, че се увеличава максималният осигурителен доход, върху който се осигуряваме, включително и за пенсия. Той беше 2111 евро, от 1 август става 2300 евро, т. е. има увеличение с 9%. На хората с подобни доходи ще им се намали доходът, с който разполагат с този процент. Минималните осигурителни прагове също се увеличават с 5%, те не са пипани отдавна. Това е добра мярка срещу сивата икономика, където има цели сектори, в които се чудим как така и чистачката, и ръководителят са осигурени само върху минималната заплата. Тази мярка би подобрила и социалните права на хората. Изнесоха се данни, че 34% от икономиката е сива – т. е. хората извършват някаква дейност, но нищо не постъпва в държавната хазна.

– От 1 юли се повишиха пенсиите. Какво е мнението ви за състоянието на пенсионната ни система?

– Пенсиите са липсваща тема и в изказванията на финансовия министър, и в самия бюджет. В нашето общество имаме голямо неразбиране какво представлява осигурително-пенсионната система и си представяме, че тя има социалнопомощни функции. Но пенсията би следвало да е единствено и само в съответствие с осигурителните вноски, които човек е внасял всеки месец. Това е така да се каже общественият ни договор с държавата. Към днешна дата вноската за пенсия е 19,8% от дохода, който има човек. На този етап обаче вноската не бива да се увеличава според мен.

В пенсионноосигурителната ни система има няколко вида пенсии, които се наричат така, но нямат нищо общо с тях. Това е например социалната пенсия за старост, която е по-скоро плащане от страна на държавата на хора над 70 години, които не са участвали в обществения труд или нямат достатъчно трудов стаж, за да се пенсионират. Този вид пенсия трябва час по-скоро да се изведе от пенсионната система и да се прехвърли в Дирекция „Социално подпомагане“.

Имаме и социална пенсия за инвалидност, която също е вид подпомагане от страна на държавата на хора, които са с определени увреждания. Моето мнение е, че този вид пенсии постепенно трябва да се прехвърлят също към „Социално подпомагане“, за да може пенсионноосигурителната система да се изчисти от плащания, които не са свързани с участие с труд и срещу които не са плащани осигурителни вноски.

Голяма е темата за ранното пенсиониране. Ние имаме много широк кръг от хора с право на ранно пенсиониране, макар че няма такива държави в ЕС. Това поражда известно усещане за несправедливост у останалите хора, както е и с повишението на минималната пенсия в последните 5 години, защото е ниска.

Да, но какво да кажат хората, които получават средна пенсия, която като стойност вече се доближава до минималната? Средна пенсия у нас получават образовани хора, инвестирали в образованието си – счетоводители, учители, лекари, архитекти, финансисти. А други, които никога не са изпълнявали отговорен труд и са внесли много по-ниски осигурителни вноски през годините, получават близки до тези доходи от пенсия. Минималната пенсия в момента е 347 евро, максималната е 1700 евро.

– Има ли дефицит на средства в пенсионната система?

– Да, има. Това, за което говорихме до момента, е свързано с наличието на дефицит. А именно плащанията, които не са обезпечени от осигурителни вноски, но се изпълняват от пенсионния фонд.

Дефицитът на средства е свързан с две основни причини. Първата е обективна – лошата демографска тенденция у нас. Спада раждаемостта не само у нас, поради това намалява броят на трудоспособното население.

Същевременно се увеличава продължителността на живота, включително и в България. Последните 40 години продължителността на живота се е увеличила с 10 г., а по прогнози на НОИ до 2070 г. българинът ще живее с още 10 години по-дълго. Това означава, че ще има още по-голям натиск върху пенсионната система.

В бюджета за тази година е заложен разход от 15 млрд. евро за пенсии, от които 45% са дефицит, т. е. тези пари не стигат. Би следвало вноските на работещите от даден месец да стигнат за пенсиите в следващия месец. Само че през последните 5 години тези пари покриват почти наполовина необходимата сума. Между 42 и 50% от парите, необходими за изплащане на пенсиите, се допълват от държавата. За тази година дефицитът се оформя да е около 7 млрд. евро, които трябва да се попълнят от държавния бюджет. Самите пенсионери, пазарувайки и плащайки ДДС за стоки и услуги, участват в частичното покриване на тази сума. Когато не може да бъде събрана необходимата сума, се тегли външен заем.

– Тегли се заем, за да се изплащат пенсиите – така ли?!

– Да, защото често няма друг начин. В същото време трябва да има актуализация на пенсиите, тъй като е нужно да се подобри покупателната способност на пенсионерите заради инфлацията.

Бързам да добавя, че положението с пенсионната система е подобно във всички страни членки на ЕС, където са на солидарен принцип като у нас.

– С каква прогноза сте относно социалния статус на българина?

– Аз съм умерен оптимист. Мисля, че се постъпва правилно, като се търси начин за свиване на разходите и увеличаване на приходите в хазната, както и да не са много драстични рестрикциите и щетите върху хората и техните доходи. Тук не може да се подмине опасността от международната криза, свързана с цените на горивата. Тя ще има ефект поне до края на годината, а може би и по-дълго.

Иначе не бих казала, че показателите на България са толкова лоши в момента. Просто през последните 5 години се взеха много неразумни решения от политиците. Имаше 8 правителства за този период, те не предприеха разумни действия, за да не подразнят хората. Това навреди на стабилността на финансите на България. Дано сега да има воля и кураж постепенно да се слагат в ред нещата.