Български премиер си вдига къща с държавни пари

Д-р Петър Гудев (13 юли 1863 – 8 май 1932) е може би един от първите български премиери, обвинен за крупен гешефт. Виден общественик, той влиза във фокуса на вниманието, когато срещу него са повдигнати обвинения за присвояване на държавни пари и използването им за лични облаги като строежа на собствена къща.

Той всъщност е сред строителите на Народнолибералната партия, опитен публицист, редактор на вестник „Нов век“, дългогодишен депутат от 1896 до 1908 г. и министър-председател на Княжество България от 3 март 1907 до 16 януари 1908 г.

Плодотворната му обществено-политическа дейност е помрачена от упорито насажданото убеждение, че и той, подобно на партията, към която принадлежи, е корумпиран и се е облажил от властта.

По стара традиция и след като спечелват на 22 май 1908 г. предрешените парламентарни избори, демократите на Александър Малинов тръгват на разправа с политическите си опоненти – стамболовистите.

А премиерът хитро се оправдава в мемоарите си с обществения натиск:

„Така предстоеше поради натиска на общественото мнение да вземем ясна и определена позиция по въпроса за даване под съд кабинета на Рачо Петров, Димитър Петков и д-р Петър Гудев“.

Измислена е оригинална формула за елиминиране на опонентите с користна цел. Инициативата е на правителственото мнозинство в XIV ОНС, като на 25 февруари 1910 г. е назначена парламентарна изпитателна комисия за изясняване на фактите по обвиненията срещу бившите управници.

След внасяне на изготвения доклад на 11 ноември 1910 г. депутатите решават, че има нарушения на законите и конституцията и избират нова комисия за доизясняване на обстоятелствата.

Докладът на новата комисия е разгледан и приет от парламента на 9 февруари 1911 г. и е решено на 13 февруари министрите от трите кабинета да се дадат под съд.

Доктор Петър Гудев като премиер и вътрешен министър е обвинен за причиняване вреда на държавата за лична полза заради противозаконно присвояване на суми от безотчетния фонд от 1906 и 1907 г. от кредита на полицията и от фонда за поддържане на македонските бежанци.

Народните представители избират за държавен обвинител проф. Георги Данаилов, комуто обвинените са предадени на 12 май 1912 г.

Преди това финансовият министър Теодор Теодоров изпраща на 13 май 1911 г. писмо до Данаилов с описание на недвижимите имоти на д-р Петър Гудев.

За обезпечаване на държавното съкровище на експремиера следва да се издаде по надлежния ред възбрана върху недвижимите имоти на сумата от 259 048 лева, тъй като се смята, че бившият министър-председател е присвоил 278 000 лева.

Според описа на недвижимите му имоти бившият премиер и неговият брат Стефан притежават къща на ул. „Шести септември“ и незастроено място на бул. „Фердинанд I“ за 56 150 лева.

Факт е, че като депутат, парламентарен шеф и премиер Петър Гудев подпомага инициативи за пострадали българи в Македония и за изграждане на паметници, увековечаващи героите на Априлското въстание и Освободителната война.
Самият той се включва активно в изграждането на паметника „Цар Освободител“, на чието откриване на 30 август 1907 г. присъства.

Парадоксалното е друго, че е обвинен в разпореждане с безотчетните фондове на вътрешното министерство.
Истината е, че тези пари се харчат за лични нужди още по времето на Стамболов, а според Добри Ганчев в „Спомени за княжеското време“(1923) „тези фондове ги смятаха за лично достояние почти всички последующи Стамболова министри. Петър Гудев от тях си направи къща. Кога го съдиха, установи се, че той с чекове плащал на майсторите от този фонд“.

Според държавния бюджет за 1907 г. в разпореждане на вътрешния министър Петър Гудев се отпуска кредит от 150 000 лева за безотчетен фонд.

Между януари 1907 и януари 1908 г. той изтегля за „разни държавни нужди“ 125 000 лева. Изтеглените по този начин суми веднага внася в БНБ в своя частна текуща лихвена сметка.

В нея премиерът вкарва на части между август и декември 1907 г. сумата от 153 200 лева от същия кредит, предназначен за организиране в МВР на обществена безопасност.

Заедно с внесените между август 1907 и февруари 1908 г. допълнително по-малки суми на сметката на Гудев се образува един „активен фонд“ в размер на 293 102,40 лева.

При изследване механизма на харчене на парите експертната комисия констатира поразителни факти.
Д-р Петър Гудев като член на УС на Кредитна банка си отваря на 21 август 1906 г. кредиторна сметка.
В нея той внася остатъка от лихвената си сметка в БНБ. След направената експертна оценка се оказва, че от 150 000 лева от кредита на вътрешното министерство, пренесени в Кредитна банка, само 500 лева са дадени на шуменския окръжен управител, а 7695 лева са предназначени за софийския градоначалник Кузев.

Всички останали суми са употребени за изплащане на купените от Гудев за 550 000 лева ценни книжа, за негови дългове към частни лица, за тухларската фабрика „Работник“...

От сумите на безотчетния фонд и кредита за създаване на обществена безопасност управникът използва 28 000 лева „за направа на своята къща“.

С други думи, според мнението на експертите той е употребил сумите, които му се отпускат като вътрешен министър, „за удовлетворение на чисто свои частни нужди“.
Самият Гудев признава: „От тези пари съм употребявал суми и за свои частни нужди“.

В парламента на 24 юли 1914 г. депутатът Марко Турлаков перифразира крилатото обяснение на Гудев, чуто в Държавния съд: „Аз тия суми не съм ги откраднал, аз ги взех. Нямате право да ме съдите за кражба, може да заведете срещу мене граждански иск“.

След като пада от власт, експремиерът се уплашва, че държавата може да сложи ръка на вложените в Кредитна банка половин милион лева в ценни книжа, и започва врътки, ползвайки името и фалшифицирайки подписа на зет си Христо Вавов.

По сметката му към 1911 г. остават 222 500 лева. Използвани са експертни оценки на 16 вещи лица и показания на 600 свидетели в обвинителен акт с обем 600 страници.

Обвинителният акт е готов и процесът започва на 7 февруари 1914 г., без да приключи с произнасяне на присъда.
На 24 юли 1914 г. Народното събрание решава, че предложението за възбуждане на съдебно преследване и за свикване на Държавен съд е противоконституционно, поради което прекратява углавното преследване.
Цялото производство се унищожава.

На 1 август 1914 г. д-р Петър Гудев е реабилитиран напълно.