Бащата на Райна Кабаиванска е създателят на „Балкантурист“

„Баща ми беше наистина единственият „музикален“ човек в семейството. Пееше, обичаше да пее… Можеше да подхване такта с какъвто и да е музикален инструмент и да акомпанира с него. Въобще имаше едно влечение към музиката. Забележителни хора гостуваха у нас, баща ми дружеше с тях и това даваше своя отпечатък. В себе си носеше идеализъм, който никога не го напусна“.

Това казва за своя баща световноизвестната оперна прима Райна Кабаиванска. Д-р Ячо Кабаивански е ветеринарен лекар, поет, писател, университетски преподавател и създател на легендарното туристическо обединение „Балкантурист“.

Ячо (Яким) Кабаивански е роден в Пловдив на 15 януари 1907 г., като в свидетелството му за раждане е записан под името Яким Иванов. Баща му Начо Якимов е бил опълченец, строг човек с прогресивни идеи. След завършване на гимназиалното си образование Ячо е приет за студент по ветеринарна медицина в София. След дипломирането си е разпределен и работи по специалността си на пристанището в Бургас и в Созопол. Тук се запознава с бъдещата си съпруга Стойка – учителка по физика. На 15 декември 1934 г. се ражда дъщеря им – бъдещата световноизвестна оперна прима Райна Кабаиванска.

В края на Втората световна война, вече преселили се в София, Ячо Кабаивански е назначен за комисар по продоволствието. А малко по-късно – за главен директор на туризма в Народна република България. Междувременно той пише проза – разкази, романи, които подписва с псевдонима Марко Поло и Ячо Кабаивански.

Ето какво казва в спомените си писателката Блага Димитрова за Ячо Кабаивански: „Бях студентка. Войната още бушуваше. Група младежи студенти се „впрегнахме“ да посрещаме югославските деца, сираци от войната. Есента на 1944 г., дъжд, хладно, обущата пробити. Югославските малчугани – голи и боси, подсмърчат, кашлят. Гледат ни подозрително. Настаняваме ги, но трябва да ги обуем и облечем. А откъде? И отидох в комисарството на „Леге“ при Ячо Кабаивански, тук той вършеше огромната работа по снабдяването на цяла България. Влизам при него, казвам му, че трябва да обуем и облечем децата. Пита колко са. Отговорих 500. Но скоро станаха 14 000! Всички крайно нуждаещи се. Той беше благороден човек. Облякохме ги, обухме ги, нахранихме ги. Децата ни обикнаха. Ячо Кабаивански много ми помогна“.

Макар че е бил активен деец в съпротивителното движение, д-р Ячо Кабаивански е бил близък приятел с мнозина безпартийни и недолюбвани от комунистическата власт писатели и общественици.

По идея на Ячо Кабаивански през 1948 г. се ражда първата у нас туристическа организация „Балкантурист“, като той става първият ѝ главен директор. Чертаел е огромни планове, в основата на които е България да стане значима туристическа страна, райско кътче, „Швейцария на Балканите“. Под негово ръководство скоро се открива курортът „Златни пясъци“. Построени са три модерни хотела, които бързо се напълват с чуждестранни летовници – най-вече от Чехословакия.

Наред с дейността си в туристическия бранш Ячо Кабаивански е бил и университетски преподавател в пловдивския Висш институт по хранително-вкусова промишленост, като е издал няколко учебника за студентите. В джоба си заедно с другите документи е носил служебна бележка за идентичност, която удостоверявала, че д-р Яким Иванов и Ячо Кабаивански са едно и също лице. Писателят-ветеринарен лекар е издал повече от десет книги, между които се открояват разказите „Да бий барабана“, „Двамата“, „Капитан Драго“, „Под бомбите“, „Това е положението“. Има издадена и готварска книга за рибни продукти с рецепти, които записал от стари рибари.

Ячо Кабаивански си отива от този свят на 1 септември 1955 г. на 48 години при мистериозна катастрофа с военен камион край Ихтиман. В джоба му намират железопътен билет за същия ден с направление Пловдив – София. През 1985 г. с Указ на Държавния съвет на НРБ, на Института по туризъм в Бургас е дадено името на писателя, учения и общественика д-р Ячо Кабаивански.
 
Д-р Мирослав ЛАЗАРОВ