Дали заради мистичното влияние на храма или поради вътрешни духовни подбуди, но един ден отец Петър обявил пред местни хора, че започва с двете си ръце изграждането на Пътека на вярата.
И така отецът започнал съграждането на иконостас след иконостас, носил камъни и цимент, за да ги гради, а после ги украсявал. Всеки от минипараклисите е посветен на различен светец. В него има икона и място за палене на свещ или отправяне на молитва към светията, на когото е посветен иконостасът. Казват, че ако вярващ изходи маршрута с блага мисъл, благодарност и вяра в сърцето, помоли се на светиите и запали свещи, негово съкровено желание ще се сбъдне.
Във всеки случай благодарение на инициативата и личния труд на свещеник Петър Цанков, който увлякъл като доброволци и местни хора, Пътеката на вярата е факт. Това му отнело няколко години, накрая той вече не бил съвсем здрав, но завършил делото си. Днес пътеката е уникален духовен и туристически маршрут, разположен в гората над град Свети Влас, в подножието на Източна Стара планина.
Хората не са забравили отеца, спомнят си за него с усмивка и малко тъга, както и за последните му земни дни. Той бил емблематичен за храма, който традиционно се радва на голям интерес, особено през лятото. С него можело да се говори за всичко, без притеснение и срам, а мъдростта и добротата му били пословични.
А разходката по Пътеката на вярата съчетава духовно преживяване с чистия планински въздух и красиви гледки към Несебърския залив. Пътеката е част от разширената екомрежа над град Свети Влас (включваща още екопътеките „Величествен Балкан“, „Лазурен бряг“ и „Хилядолетна история“). Походът не е от най-леките, тъй като наклонът е голям, а пътеката на места е камениста. Въпреки това там всеки ден има хора, които се радват и дивят на сътвореното от отец Петър.
Все още няма коментари