Крале и президенти се срещаха с Гагарин. Той засади първото борче в Алеята на космонавтите в Пловдив  

Изминаха 65 години от първия полет в космическото пространство, управляван от човек. На 12 април 1961 г. в 9:07 часа московско време от космодрума Байконур е изстреляна ракета носител, носеща космическия кораб „Восток-1“, на борда на който е Юрий Алексеевич Гагарин. 108-те минути в Космоса превръщат Гагарин в най-известния човек на планетата и променят живота му завинаги.

За него пишат вестниците във всички държави. В продължение на три години срещите с негови почитатели заемат голяма част от живота му. В края на април 1961 г. започва своите задгранични пътувания. Посещава над 30 страни и се среща с хиляди хора. Крале и президенти, политически дейци и учени, артисти и музиканти смятат за чест да се срещнат с него. Награждават го с ордени, медали. По време на своите пътешествия обикаля три пъти света. Първата му задгранична командировка е в Чехословакия. Гагарин посещава заводи и предприятия, а правителството го удостоява със званието „Герой на социалистическия труд“.

Следващата му спирка е България. Гагарин става почетен гражданин на Пловдив и София. След многолюдното посрещане на площада пред Централна поща в Пловдив на 23 май 1961 г. Юрий Гагарин „се приземява“ на Бунарджика. Космонавтът засажда и първото борче в първата в света Алея на космонавтите в Пловдив. През юли 1961 г. Гагарин пристига в Англия по покана на Профсъюза на леярските работници. Среща се с министър-председателя и кралица Елизабет II. Тя се снима с него, заявявайки, че той не е обикновен, а „небесен човек“.

По случай 80-годишнината от рождението на Юрий Гагарин, на 9 март 2014 г., фондация „Помогни на нуждаещите се“, Колеж „Източен европейски образователен център“ и Журналистическо дружество „Европрес“ му присъдиха посмъртно Почетния знак медал „За хората с добри сърца“ с мотивацията, че той е „човекът, дал криле на човечеството към космическите висоти“. Отличието бе връчено в Москва на дъщеря му Елена Юриевна – директор на Музеите в Кремъл, от българския летец космонавт Александър Александров. Александров извърши втория успешен космически полет за България от 7 до 17 юли 1988 г. с кораба „Союз ТМ-5“.

Както е известно, космическите пътешественици от САЩ и Европа се наричат астронавти, руските изследователи се наричат космонавти, а китайските – тайконавти. Това е „елитна“ група от хора, всеки от които е бил поне веднъж в Космоса. Професията на астронавта е една от най-опасните в света, защото Космосът е изпълнен с непредвидими опасности. Въпреки това хората поставят невероятни рекорди там. Към 8 април 2022 г. в Космоса са били 587 смелчаци, от които 64 жени. Най-дълго в орбита прекарва Валери Поляков, който е на станция „Мир“ 438 дни! Рекордът за максимално разстояние от Земята принадлежи на екипажа на „Аполо 13“, който през април 1970 г. прелита над невидимата страна на Луната, отдалечавайки се на 400 000 км от Земата.

Рекордът за скорост е регистриран по време на завръщането на мисията „Аполо 10“, когато е регистрирана скорост от 39 897 км/ч. Анатолий Соловьов излиза в открития Космос по-често от останалите – той го прави 16 пъти (общо 82 часа). Джим Вос и Сюзън Хелмс прекарват най-дълго време (еднократно) в открития Космос, подготвяйки МКС за пристигането на новия модул в продължение на 9 часа. Най-голямата „тълпа“ от астронавти, която е била в Космоса наведнъж, се състои от 13 души (когато совалката „Индевър“ акостира в МКС през юли 2009 г.). След полета на Гагарин през 1961 г. околоземната орбита е посетена от представители на 35 страни. Само три държави обаче могат да изстрелват свои астронавти – Русия, САЩ и Китай.

На 12 април фондацията „Помогни на нуждаещите се“ организира възпоменание за първия орбитален полет и за българския принос в по-нататъшните космически изследвания. Бяха положени цветя пред паметника на Юрий Гагарин в район „Северен“ и на Алеята на космонавтите.
 
Георги Найденов, Пловдив