Рио показа колко сме зле

Българските спортисти не взеха титла на втора поредна олимпиада, но спечелиха с един медал повече в сравнение с Лондон 2012, когато взеха само сребро и бронз, въпреки че завършиха с две места по-назад в подреждането от Игрите преди четири години.

Най-слабото представяне на българския спорт на олимпиада след Втората световна война е в Хелзинки 1952, когато единствен Борис Николов-моката печели бронз в бокса.

На този фон общо представители на 59 страни спечелиха титли, в това число и 10 държави, които за първи път се окичиха с олимпийско злато. България завърши на 65-о място в класирането по отличия след среброто на Мирела Демирева на скок височина и бронзовите отличия на Елица Янкова в борбата и на ансамбъла по художествена гимнастика.

Всичко това е само статистика, но тя показва много неща. Според бивши спортни деятели, коментирали пред „Ретро” ситуацията, тя не е никак розова за родния спорт. Видно е нещо, което е тенденция от десетилетия, а именно, че държавата не финансира достатъчно тази иначе социална дейност. Олимпиадите, световните и европейските първенства са само върхът на айсберга, а горчивата истина е, че не се обръща внимание на спорта за деца, откъдето тръгват бъдещите шампиони. А това нещо се прави, при това с много пари, вече във все повече държави по света, а доказателството е, че цели 10 титли отидоха при тези, които никога не са печелили такива на най-големия спортен форум.

Министърът на младежта и спорта Красен Кралев обяви, че последните дни на Олимпийските игри в Рио де Жанейро са били успешни за България, но трите медала не бива да ни успокояват и започнатите реформи трябва да бъдат проведени възможно най-бързо, тъй като спортът ни е в криза.

„Игрите приключиха успешно за нас. Изкарахме много тежък период и тежка олимпиада. Имахме силни моменти, но и тежки ситуации. Спечелихме три медала, но изпуснахме още четири - на Антоанета Бонева, Ивайло Иванов, Николай Байряков и Владимир Дубов”, заяви Кралев.