Направи ли Борисов подарък на Йотова и Радев

Централната избирателна комисия свири сбор и почти цялото кандидатпрезидентско и вицепрезидентско войнство вече е строено. Този път не под партийните знамена, а под знамената на Инициативни комитети, които са призвани да прикрият пъпната връв на кандидатите за властта и славата с отдавна дискредитираните партии.
Засега нещата около президента Илиана Йотова в стремежа ѝ към нов мандат се развиват безметежно. Дори и странното предложение за вицепрезидент на слабо познатия на най-широкия кръг избиратели и два пъти избиран за генерален директор на БТА с гласовете основно на ГЕРБ Кирил Вълчев не наруши тази идилия. Какви гласове и от коя част на политическия спектър се предвижда да привлече вече позабравеният като журналист г-н Вълчев, не е ясно. На ГЕРБ, на СДС? Или на Клуба на пътешествениците, доколкото той е познат най-вече с факта, че e посетил досега 193(!) държави. Колко от тях на държавни разноски, един господ знае. А може и някой друг, но поне аз не зная.

Единственият леко смущаващ факт около действащия президент е натрапчивата историческа аналогия с действащия президент Петър Стоянов през 2001 г., който след сравнително успешен първи също се бе устремил към втори мандат и изглеждаше, че няма сила на Земята, която да му попречи да го спечели. Тогава и той три месеца преди изборите имаше 70% одобрение, и той получи подкрепата на победилата със смазващо мнозинство само преди 5 месеца партия на царя НДСВ, която също така не издигна собствен кандидат, както сега „Прогресивна България“. И накрая какво стана? В деня на изборите Симеон Сакскобургготски отиде в село Баня по неотложни задачи, електоратът на НДСВ го последва, обиденият Богомил Бонев също направи каквото можа по разцепване на синия електорат и г-н Стоянов сензационно се размина с втория мандат за сметка на соцлидера Георги Първанов, който въобще, ама въобще не влизаше в сметките преди изборите, тъй като предвожданата от него социалистическа партия се бе сринала на парламентарния вот чак до третото място. Разбира се, не е задължително и сега да се получи така, дори е много по-вероятно да не се получи, доколкото нещата в историята рядко се повтарят. Но това е политически анализ и просто припомням политически и исторически факти. А фактите са упорито нещо.

Другата голяма предизборна драма се развива при Гражданите за европейско развитие на България. Поне що се отнася до президентските избори, по-нататъшното европейско развитие на България ще продължи без тях. Те се отказаха да издигнат кандидат за президент. Партията бе разделена по въпроса. Лидерът ѝ заяви, че ще издигне кандидат само ако той се бори за първото място. Да, ама сега случаят не е такъв. От толкова много компромиси и сглобки несменяемият доскоро шампион ГЕРБ изпадна в „Б“ група, напуснаха го основни състезатели като Делян Добрев и сега задачата е първо да се върне в Елитната дивизия и чак по-нататък да мисли отново за шампионската титла. Всъщност ГЕРБ са в цунг-цванг. От една страна, напусналият ГЕРБ Добрев счита, че ако партията, управлявала България 15 години, не издигне кандидат, това би я дискредитирало тотално и би помогнало да сегашния президент да победи. От друга страна пък, валят обвинения, че ако издигне своя партийна фигура, ще започне битка вдясно, която пак ще обслужи Йотова и Радев. Коя от двете тези е вярна и коя грешна, на този етап никой не може да каже. Още повече че няма социологически данни, които да подкрепят едната или другата теза.

Този гордиев възел може да бъде разсечен само ако гравитиращите около ПП-ДБ Андрей Гюров и вицето му Кандев приемат предложената ръка от Борисов за общ кандидат вдясно, каквото и да означава това. Което те трудно ще направят, доколкото също бягат като дявол от тамян от спомена за сглобката и от партийна обвързаност на кампаниите им. Накрая не е изключено Борисов да призове членовете и симпатизантите на ГЕРБ да гласуват по съвест. Което пак ще е подарък за Радев и Йотова. Излиза, че каквото и да направи Борисов, все е в полза на Йотова и Радев. И каквото и да не направи, пак е същото… Да не си на негово място в момента.
Основните залози при букмейкърите са за очертаващ се балотаж на Гюров срещу Йотова. А какво ще става оттук нататък със сигурните 400 000 гласа на ГЕРБ, е въпрос не за 1 милион, а за 100 милиона долара.

Откъде може да черпи гласове Гюров? От жълтите павета и градската десница, от социалните мрежи, от младото проевропейско поколение и средната класа, доколкото изобщо я има благодарение на усилията на плеяда управления, някакви гласове от МВР структурите, виждащи в бившия главен секретар Георги Кандев „свой човек“, неясно каква част от ГЕРБ, от русофобския електорат, който не е малък. Русофилският обаче е значително по-голям и там играта на претендентите, всички до един определящи се като проевропейски, ще изисква сложни маневри.

Хем душата на Изток от Рая, хем с Урсула и Зеленски до края. Хубаво, е че сме за Европа, но за ли сме и за самоубийствената антиевропейска политика на Урсула и компания, вкарала Стария континент в дълбока криза, която е на път да доведе „Алтернатива за Германия“ на власт в най-голямата държава в Европа? Хем Путин е агресор заради войната, която води в Украйна за анексиране на нейните рускоезични източни територии. Хем трябва да се гъделичкат русофилите, старите комунисти и носталгици. Които, ако не чуят изрично и еднозначно, че Русия е водила руско-турска война, която е спечелила и благодарение на това е освободила България от османско робство, застават нащрек и стават силно подозрителни. И ето ти едни примерно 200 000 гласа веднага заминават при Коцето Костадинов, при който няма колебания, шикалкавения и недомлъвки по този въпрос.
Като изключим мизерните проценти от БСП, ВМРО и други маргинални партии, ясно е, че основният резервоар на сегашния президент е от партията на Радев. При две неизвестни. Първото е дали ще проведе достатъчно умно и хитро кампанията си със сложните баланси Изток – Запад. И второто е колко от тези 1 400 000, гласували за Радев на 19 април, ще гласуват и за Йотова, доколкото това все пак е мажоритарен избор.

Сред олимпийците Хрисанов, Радостин Василев, Александър Томов и пр., участващи по метода на Кубертен, че е важно участието, а не победата, блести със знаковото си отсъствие Йоло Денев, който, и друг път е ставало въпрос, не пропуска да се пусне по пистата за държавен глава. Какво го е възпрепятствало или отчаяло да се пробва още веднъж, не се знае. Може би защото до последно повечето кандидати се криеха и се срамуваха да се обявят за надпреварата за най-високия пост в държавата, се е разколебал и е помислил, че има нещо гнило в тези избори и не си струва да подлага нежната си демократична душа на излишни терзания.

Ако няма големи изненади на изборите, може да се направи обоснованото предположение, че след 1 ноември тази година върхът на държавата ще бъде овладян от журналисти. И тогава Четвъртата власт у нас вече и институционално ще бъде закрепена като Първа. Като медиен човек аз съм „за“. Националната сигурност ще бъде в сигурни ръце. В събота руският външен министър Сергей Лавров заяви, че случаят с дрона на летището в Лайпциг е „началото на истинска война“. И припомни, че и преди началото на Втората световна война Германия е започнала да закрива руските дипломатически мисии, както е и сега. Ако и България бъде въвлечена във война, нашето участие очевидно ще мине под върховното командване на журналистите. Това звучи успокояващо.