За честността на праотците ни и как арестуваха дядо ми за 1 стотинка

До последно, докато си отидоха от този свят, за мен двамата ми дядовци – по майчина и бащина линия, бяха пример за всичко, бяха най-добрите и честни хора. Обичах ги, защото бяха красиви и по външност, и по душа. Онзи ден, слушайки отново за пладнешкото крадене в нашата държава, реших да напиша за тези толкова скъпи на сърцето ми хора.

Дядо Мито – родител на баща ми, беше касиер в селкооп „Пробуда“ – Гулянци. Пишеше изключително красиво, а касата му бе винаги изрядна. Спомням си тежките, големи зими със сняг колкото човешки бой и как той изведнъж се сепваше и питаше на глас: „Абе, аз заключих ли касата“. Намяташе балтона и хукваше към селкоопа. Разбира се, касата се оказваше винаги заключена, но страх лозе пази. Веднъж сладкарите от местната сладкарница незнайно защо решили бързо да забогатеят и скриват няколко фактури. В края на деня се приключва касата, но не излизат парите. Отново се прави проверка… не излиза. Не пипнал и стотинка, дядо ми се притеснил и поискал ревизия на сладкарницата. Откриват се скритите фактури, сладкарите признават вината си и касата се засича както винаги.

Другият ми дядо – Георги, от съседното село Ленково, тогава Коприва, имал навремето дюкянче и кръчма. Продавал платове, продукти и газ за газените лампи. Веднъж пристигнала стоката и дошлите за газ бързали да напълнят дамаджанката, за да свети газеничето вечерта. Дядо набързо ги обслужил, но продал газта по старата цена от 11 стотинки. Новата дошла с нова цена от 10 ст. Как е разбрал това негов съселянин, не знам, но отива веднага и се оплаква на кмета. Още на другия ден идват и го арестуват и вкарват в затвора заради 1 стотинка! Бил е толкова честен, че търговците от Плевен са му давали стоката много често на вересия. Когато я продадял, носел дължимите пари. Казах си, Боже, за една стотинка е бил аарестуван! А сега какво е?!

Всичко това те ми разказваха, когато пораснах, и непрекъснато ги молех да ми разказват за живота си. Разказваха, но ни даваха и много мъдри съвети, възпитаваха ни. Обичах да ходя у дядо в Ленково, особено през пролетната ваканция. Ставахме рано, вземаха сирене и смун хляб и тръгвахме към баирите и поляните, изпъстрени с толкова различни цветя. Тези спомени живеят в мен, топлят сърцето ми и пазят образите на моите скъпи дядовци, които с добротата, с честността и всеотдайността си ни изграждаха като достойни българи, давайки частици от себе си. 

Валерия Стефанова