Свободата на България от турско робство изгря от Свищов – защо го забравихте

Искам да изразя възмущението си към организаторите и сценаристите на честванията на 142-рата годишнина от Освобождението на страната ни от турско робство. От град Свищов съм и не чух да се споменава, че преминаването на Дунава от руските войски става именно при Свищов.

За моите немалко години не помня да не са отбелязвани значението и успехът на Руско-турската освободителна война. Жертвите при това преминаване на голямата река са хиляди. Турската артилерия яростно е обстрелвала понтоните и лодките, натоварени с руски войни. Първите са били потопени, водата почервеняла от кръвта, а течението влачело телата на загиналите. Но този турски отпор не можал да спре смелия щурм на храбрите руски богатири да стъпят на свищовския бряг, на българска земя. Още при първата атака между турски и руски бойци брегът бил осеян с тела на загинали войни. Турският огън бил яростен, но това не уплашило смелите руснаци, към които генерал Драгомиров отправил следните думи: „Запомнете, че пред нас са нашите поробени български братя и сестри. Само напред, или във водите на тази огромна река.“
Именно от този бряг тръгна победният ход на нашите братски руски войни. Само за часове е бил построен плаващ мост, по който преминала руската армия. Свищов е бил свободен, първият освободен български град от петвековното турско робство. Тази година не бяха споменати поне с малко благодарствени думи тези първи бойци, дали живота си, за да бъдем ние днес свободни. Но аз ще кажа, че от този свищовски бряг изгря свободата на България.
 
Кап. Константин Динков-Льони, Свищов