Легендата Васил Найденов на 76: Ще се женим с Тони Димитрова     

Най-големият български певец Васил Найденов, тотален любимец на поколения българи, навърши 76 години. В откровено интервю той се връща към младостта, споделя любопитни спомени и лични прозрения за живота и музиката, разкрива мнението си за по-младите си колеги. Ето какво разказа пред „Ретро“ неподражаемият Васил Найденов.
 
– Васко, честит 76-и рожден ден. Обичате ли рождените си дни, празнувате ли ги?

– Не мога да кажа, че ги празнувам, защото на голяма част от тези дни съм бил на работа. Общо взето, не мога да разбера празник ли е, делник ли е. При нас през няколко дни е празник, събират се много хора около мен, изказват своите добри намерения. Така че рожденият ми ден е нормален ден, никога не съм правил официални тържества по този повод.

И тази година бях с приятели, изпихме по една ракия, не ми се събира с много хора. Моята професия е един безграничен празник. Все пак този празник има и някои скрити страни…

– Кои са те?

– Нашата професия създава впечатление у хората, че сме с хубави и лъскави дрехи, че ни ръкопляскат, че сме на сцена, всички ни се радват… Това е красивата страна на медала. Общо взето, тази професия никак не е толкова лесна. Създава впечатление, че нищо не правиш, а съвсем не е така. Трябва голяма психическа организация, всяка вечер да си във форма, работата ни е свързана с много пътуване, забравям дали съм обядвал или вечерял, нямам личен живот. Има хора, които спазват някакви режими, но при мен това не е възможно. Аз редовно ям в 3 или в 5 сутринта. Артистът не може, преди да излезе на сцена, да се нахрани обилно, защото става по-тежък и бавен.

Представете си една балерина да подскача на сцената с пълен стомах. Има правила, които трябва да се спазват, както и да се практикува някакъв спорт. Изисква се много работа, за да бъдеш във форма.

– Вие как се поддържате във форма?

– Аз не съм особено последователен в спорта. Много години бях може би най-подскачащият на сцената певец. Танцът е мое хоби и може би това е една от причините да стана доста известен в Русия. Когато тръгнах на концерти там, нямаше традиция певците да бъдат по-освободени на сцената. Аз си позволявах, правех го несъзнателно, скачах от сцената, отивах на 50-и, на 80-и ред. Сега на 6-ата песен съм вир вода и така малко или много смъквам килограми. То си е като тренировка, само че не в тренировъчна зала, а на сцената.

– Вие кога решихте да се занимавате с музика?

– Не мога да кажа, че аз съм взел това решение. Моята майка беше певица в хор „България“, завършила е Консерваторията, много често идваха нейни колеги на купони у нас. Това ѝ беше втората професия, тя се извяваше и като художник, занимаваше се също с аналитична химия. Ние живеехме първо на пл. „Славейков“, после на бул. „Раковски“ №160, до сегашната Френска гимназия. Те тогава започнаха да я строят. Аз съм учил там и всъщност първата година учехме в двора на гимназията. Този квартал ми е скъп, защото там съм израснал. След това учих в Строителния техникум, който също е близо до тогавашния ми дом.

– Как от Строителния техникум стигнахте до Консерваторията?

– Е, не, майка ми ме записа на пиано още във втори клас. Тя държеше да се занимавам с музика, въпреки че не са ме карали насила. Към VII-VIII клас бях най-добрият изпълнител на Импромптю в ла бемол мажор на Шуберт. Готвеха ме за сериозен пианист, но това не се случи.

Това беше времето на „Бийтълс“, на „Ролинг Стоунс“, на „Кинкс“, златният век на най-известните групи в Запада. Както са Франк Синатра и Елвис Пресли преди това в Америка. Ние ги следяхме, имахме някакъв допир до плочи. Тези неща бяха полузабранени, а това ни стимулираше да го правим с по-голямо желание. При нас това беше начин да се научим от тези световни звезди, които и до ден днешен са азбуката в музиката.

Та, учех в Строителния техникум, но ходех на частни уроци при преподавател от Музикалното училище. Не ме приеха строително инженерство, но пък влязох в Естрадния отдел на Консерваторията. Влязох в специалност „Пиано“, втората ми специалност беше „Пеене“. Затова казвам, че съм зорлем певец. Не съм имал претенцията, че съм певец, по-скоро съм пианист. Но може би не станах такъв пианист, какъвто исках да бъда.

– Как се роди вашата запазена марка – кецовете?

– Да, може би това, че сложих кецовете, ме отличи много от останалите. С Косьо от „Тангра“ (бел. ред. – Константин Марков), който почина през 2021 г. от онзи гаден вирус, за първи път сложихме на сцената кецове. Даже това бяха китайски гуменки, то нямаше кецове тогава, по-късно ги добавихме към облеклото си. Беше много удобно за танцуване, аз доста се движех, работех с най-добрите балети.

– Имате ли фаворити сред новото поколение певци и изпълнители?

– Да, харесвам много Мария Илиева. Тя е тотален професионалист, освен това е изключителна и като визия, и като стил, и като култура, което е много важно. Човек малко или много, когато подбира музика, все пак трябва да има обща и музикална култура. Тя е от музикално семейство, има доста голям диапазон на гласа.

Но някои от нашите изпълнители вече прекалиха, лъжат на поразия. Би трябвало да има мярка какво можеш да кажеш и какво – не. Хубаво е, че искат да си правят реклама, но толкова е безогледно и нахално вече. В момента е по-важно не какво пееш и свириш, колко публика имаш и колко продаваш, а как се хвалиш в интернет.

Сега пак ще стана лошият, ще кажат, че завиждам на младите. Ами за какво да им завиждам? Хонорарът ми е най-големият след този на Лили Иванова. Работя 5 пъти повече от тях, за какво да завиждам? Но вероятно такова поведение е характерно за човек, когато е млад? Макар че ние бяхме възпитани в повече уважение. Да са живи и здрави! Ще им дойде акълът!

– А от вашето поколение певци кои са ви приятели?

– Много са моите приятели от поколението изпълнители, към което принадлежа и аз. С Тони Димитрова ще се женим (смее се). Тя всеки път, като ме види, казва: „Съпруже, какво правиш?“. Това в кръга на шегата, разбира се. Тони намери своя ниша, тя е от по-младото поколение след мен, но направи една типично бургаска стилистика, характерна за морето. Намери чудесно непосредствено звучене.

Аз съм работил с Бони Тейлър преди много години, имахме два концерта в НДК. Познавах я много добре. Та мога да кажа, че Тони Димитрова е бургаската Бони Тейлър с това небрежно поведение и пеене, с леко сипкава и дрезгава бленда на гласа. Неслучайно песните ѝ се пеят и тя продължи да има публика.

Един Жоро Христов е прекрасен певец, с много хубав диапазон. Орлин Горанов е много готин, с шлайфан глас, академичен като пеене. Няма нужда да коментирам Лили Иванова, Богдана, Йорданка Христова, ФСБ, „Диана Експрес“, „Щурците“, „Сигнал“… С много от тях съм работил. Техните песни се пеят до днес.

Щом едни песни се пеят 40-50 години, от това по-хубаво здраве му кажи. Драгата публика не можеш да я излъжеш завинаги. Ще мине веднъж, два пъти номерът, но след 5 години ще залезеш. Това е като при политиците. Качваме ги на небосклона и малко от тях остават във времето.

– Трудно ли е да се наложи нова песен?

– Една нова песен, колкото и да е хубава, за да се наложи, трябва да се пусне по всички радиа, не само по БГ радио. А не аз да обикалям из страната, както пътувам може би най-много от всички, трябва да мине половин година и изведнъж хората започват да я припознават тази песен. Но трябва да я налагам всеки път, във всеки град, за да може след половин година тя вече да набере скорост.

Новата ми песен „Казах ли ти колко си красива“, чийто текст написах, е изключение, защото вече е много харесвана. Но ние с Борето (бел. ред. Борис Павлов – музика и аранжимент) бяхме сигурни, че е абсолютен шлагер. Аз дълго умувах по нея, исках да намеря най-правилния припев и текст, отвсякъде да ги огледам. Представих я на 15 август в Несебър, където се бяха събрали над 42 000 зрители, което е абсолютен рекорд.

– Да, това се случва, тъй като си личи, че правите всичко от сърце и се кефите…

– Така е, определено за мен е удоволствие, макар че излизам на сцена твърде често. Малко трябва да намаля темпото, защото на тези години то не е реално като физическа издръжливост. Ето, наскоро бях в Русе, пътувах с кола в жегата, на следващия ден трябваше да съм в София. Пристигнах, ходих да правя звук в „Маймунарника“, същата вечер имах концерт там, заваля дъжд, но шоуто се получи. Нито един от зрителите не мръдна, седяха хората под дъжда, даже идваха отзад за автографи, а бяха мокри!

– Вие имате безспорен принос към българската култура, но получихте ли пенсия?

– Аз съм човекът, който с Богдана Карадочева и Стефан Димитров, както и с Кирил Маричков и Косьо – тогава бяха още сред нас, ходихме преди години при Вежди Рашидов. Той беше министър на културата, тогава даде зелена светлина на нашата молба и беше съставен този списък с изтъкнати дейци на културата, които получават подкрепа от държавата. Обясниха, че няма как да се възстановят пенсионни права, защото архивът е изчезнал.
Аз участвах в тази инициатива не защото нямам пари, напротив – радвам се на доста добри приходи. Но много мои колеги са затруднени финансово. Един мой колега от „Диана Експрес“, няма да кажа името му, ми се беше оплакал, че работи като охрана и пази складове с пушка. Извинявайте, но този човек е пълнил стадиони и да стигне дотам?

Накрая, естествено, се намериха разни келеши, които коментираха в интернет, че не ми стигат парите и ламтя за още. Което е пълна глупост! Те дадоха 500 лв. като помощ от държавата, но тази сума е адски символична. Аз съм сигурен, че не всички, които заслужават, получиха тези пари. Там се наместиха и хора, които са работили на други места, а нашата идея беше списъкът да бъде само за служителите в „Концертна дирекция“, която след това стана Държавно обединение „Музика“. Това беше музикалният елит, който пълнеше залите.

– Половината български пенсионери са с мизерна пенсия от 350 евро, как ще коментирате?

– Това е абсурдно, а не само жалко! Направо не е за коментиране. Понякога ме питат дали идват мои връстници на концертите ми. Ами те как да дойдат, като с тези мизерни пенсии да си купят лекарства ли, или да си платят билета за концерта ми, който е около 70 евро, да изпият едно уиски ли, а ако са двама, всичко е по две. Ами те трябва да не живеят до следващата пенсия! Как да дойдат на концерт?

– Какво е мнението ви за икономическата ситуация у нас и по света в момента?

– Няколко пъти по различни поводи съм бил при г-н Радев още докато беше президент. Имам прекрасни впечатления от него и съпругата му. Дано да съумее да се справи с цялата ситуация, пожелавам му го. Струва ми се, че той и правителството нямат много голям избор да не се справят.

Народът има граница на търпимост, винаги съм го казвал. Знаете, преди толкова години бях в първите редици на СДС, пътувахме от град на град. Естествено, че беше безплатно за партията, даже бензинът си плащахме. Но колкото и българският народ да създава впечатление, че е безкрайно търпелив и инертен, това не е така.

Всяко правителство, което и да е, ще стъпва по нажежени камъни. Никой, който се е качил на върха, не трябва да си въобразява, че ще му е лесно. Не съм икономист, но виждам как стоят нещата, предизвикателствата са много.