Грях е да изтезаваш възрастни хора! Не домове, а морги в село Ягода

Стигна се до низостта и престъпността да се измъчват възрастни хора, да се крадат пенсиите и имотите им, да ги връзват, упояват и приспиват – в село Ягода. Но 35 години управляващи и институции са слепи за всичко това. Всички са света вода ненапита – и областна управа, и кмет, че дори и близките на възрастните страдалци.

За 5 години в тези не домове, а морги за възрастни хора са починали 773 души. Кой да забелжи тези престъпления? Властта от бронираните коли не вижда!

Някога Елин Пелин бе написал: „Хората не са братя“. Ако беше жив, днес щеше да добави: „Братята не са братя, сестрите не са сестри, а врагове, децата не зачитат родителите“. Не друг, а вие, г-да управляващи, насадихте това разделение и тази омраза сред хората! В обществото няма обич, няма състрадание, благородство и благодарност. Вие дадохте власт на бездушието. Болшинството се лиши от най-хуманните качества – от любов, уважение към родителите, към човешката личност. Домове за „социални грижи“ с най-ужасни и нечовешки условия!

Всеки върви към старостта. Аз съм на 77 години, няма да се върна към младостта, но вие, г-да управляващи, несъмнено ще дойдете на моето. Как така 35 години вие не разбрахте, че болшинството от домовете за стари хора в България не са домове, а морилки, източник на доходи, имоти за алчни ненаситници. Ще посоча два примера, потресаващи, но доказващи истинността на това, което пиша. Две сестри и един брат, който е на смъртно легло. Едната сестра гледа болен съпруг и не може да се грижи за братчето си. Другата, на 60 години, решила, че ѝ е време да се влюби и да поживее. Никой не иска да погледне брата, загубил единствения си син и съпругата. Човещина?

Възрастна жена плаче и се моли някой да я изведе от старческия дом, за да се прибере в къщичката и двора си. През сълзи говори как дъщеря ѝ я довела до дома, блъснала я вътре, затворила вратата и си тръгнала. Тези два случая ме върнаха назад в годините, когато дъщеря ми роди второто си детенце. С внучката на ръце я чаках да се върне с документацията след раждането. Изведнъж зад мен проплака жена на моята възраст, изричайки: „Кучка“. Обърнах се рязко и я чух да казва: „Не се чудете госпожо, дъщеря ми се държи с мен като кучка“.

Да, без съмнение живеем в среда, напоена от драматични и ужасяващи творения на българската „демокрация“ – насилие, жестокост, безсърдечие. Да изтезаваш болни, възрастни хора до смърт – това е ужас, това е грях, безчовечие.

Така ще бъде, докато ние, пенсионерите, изнемогваме и мизерстваме, докато работещите бедни получават не заплати, а жалки подобия. Така ще е, докато нашите изработени, изстрадани (но окрадени) парици отиват за невиждани и незаслужени заплати на велможите за безхаберието и некадърието им.
 
Валерия Стефанова