Народът е обречен да мизерства

Шест месеца след въвеждането на еврото положението с поскъпването на живота е направо безконтролно. Естествено, в общественото съзнание битува схващането, а и се налага, че за това е виновна новата валута. А това е просто една неистина, която служи на нечии интереси.

Партиите, които със зъби и нокти драпаха за новите пари, сега мълчат и не правят никакви политики, за да защитят нововъведението и да убедят хората, че не еврото вдига цените, а търговците спекуланти. Няма и държава, която да защити хората и поне частично ако не да спре, то поне да ограничи случващото се. Близо година преди еврото обществото непрекъснато беше подгрявано за едно поскъпване на живота с новите пари. Лъжеха ни безогледно, че тук-там ще се повиши някоя цена със стотинки, но след това пазарът щял да урегулира сам нещата. А в годината преди еврото цените драстично скочиха нагоре още докато боравехме с левовете. Никой не се и бореше да спре този процес, а ние философски разсъждавахме и наивно вярвахме, че поскъпването просто е изпреварило европейската валута. Непрекъснато ни се говореше за Хърватия, как там нещата се взривили ценово в началото, пък после всичко се успокоило.

Е, у нас от 1 януари последва взрив, истински ценови катаклизъм, безскрупулен, брутален. Цените скочиха двойно, навсякъде, всички едновременно. Държавата и партиите евролюбци претърпяха тотално крушение в опитите си да озаптят нещата. Затова цените от левове преминаха направо в евро, абсолютно спекулативно без никаква икономическа обосновка. Под носа на правителствата, дето се редуват като носни кърпи, слаби, безпомощни, дори смешни с показните си акции за пред камерите от дъжд на вятър. Заплатите не помръднаха, напротив, новите управленци май ще ревизират повишението на минималната, та да не би българинът да преяде, ако си купи едно кило месо повече за седмицата. А иначе ни набиват в главите колко е виновно еврото, как е поскъпнал животът заради него. Сякаш сме малоумни и не помним как мизерствахме и до вчера с лева, дето сега реват за него. Не в клуба на богатите, ами в клуба на луксозните да ни приемат – все тая. В тази бандитска търговска спекула народът е обречен да мизерства и да търпи.