Неповторимият актьор Коста Цонев бе известен не само с аристократичната си осанка и огромния си талант, но и с бурния си мъжкарски характер, който често е ставал причината да попада в рискови и екстремни ситуации, включително и любовни драми. В живота си Дон Кихот от Красно село (бел. ред. – стар квартал в София и името на автобиографията на Цонев) преминал през редица опасни и комични инциденти както на снимачната площадка, така и извън нея.
„Не унивам и никога не падам на колене. Боря се докрай, докато мога“ – това било житейското кредо на Коста Цонев, което го превело през живота му до неговия край на 25 януари 2012 г. Дори около датата на раждането на големия актьор има загадка, тъй като той твърдял, че е роден на 3 юни 1929 г., но във всички официални документи рождената му дата е записана като 10 юни.
Коста Цонев остави след себе си над 200 роли в театъра и десетки незабравими образи в киното. Впрочем дори приемането му за студент във ВИТИЗ започнало паметно. Самият Коста е разказвал този любопитен момент от младостта си, който по-късно е цитиран и в неговата автобиография.
Случката се разиграла през 1948 г., когато тогавашното Държавно висше театрално училище (по-късно станало известно като ВИТИЗ, а днес – НАТФИЗ) обявило прием. Коста Цонев се явил на тежките приемни изпити, където в комисията били колоси на българския театър като Кръстьо Сарафов и Георги Стаматов. Младият Коста се представил блестящо, но когато излезли официалните списъци с приетите студенти... неговото име липсвало. Причината обаче не била пропуски в таланта му, а в тогавашната политическа конюнктура – Коста Цонев е отрязан по т. нар. „социален произход“ (политически причини, свързани с новата власт след 1944 г.). В този драматичен момент се намесил проф. Стефан Сърчаджиев, който поемал съответния актьорски клас. Той бил толкова впечатлен от качествата, осанката и плътния глас на младежа, че категорично отказал да се примири с чиновническото решение. Сърчаджиев отишъл и пред свидетели собственоръчно дописал с молив името на Коста Цонев най-отдолу в списъка с приетите студенти. Професорът заявил, че поема пълна лична отговорност за него, и така Цонев започнал да посещава лекциите. С времето благодарение на неоспоримия си талант той официално бил узаконен като студент.
Как Коста Цонев „удушил“ Апостол Карамитев на сцената? В началото на кариерата си в Театър „Българска армия“ Цонев си партнирал с великия Апостол Карамитев в пиесата „В полите на Витоша“ на Пейо Яворов. Карамитев играел Христо Христофоров, а Цонев – неговия опонент д-р Търновски. В една от ключовите драматични сцени двамата герои се сбиват и Търновски (Коста) трябвало да започне да души Христофоров (Апостол). Цонев обаче толкова се вживял в ролята, че стиснал гърлото на Карамитев напълно реално. Апостол Карамитев започнал да се зачервява, очите му изскочили, но Коста мислел, че колегата му просто „играе гениално“. Накрая Карамитев успял да изхрипти едва чуто между зъбите си: „Копеле, пусни ме, ще ме удушиш наистина, бе!“. Цонев се усетил в последния момент, отпуснал хватката, а след представлението двамата се смели на случката зад кулисите, докато Апостол си налагал врата с лед.
Комична е случката на актьора с неговия изгубен папагал. Коста Цонев бил голям любител на животните и в дома им в центъра на София (където наблизо има министерства и посолства) отглеждали огромен папагал ара на име Чочо. Той обаче бил пакостлив и веднъж излетял през прозореца, кацнал на високо дърво в строго охраняван затворен двор на съседна държавна институция. Все пак охранителите веднага разпознали актьора, който тогава бил мегазвезда, омекнали пред авторитета му и вместо да го изгонят, самите те започнали да му помагат, да му носят стълба, за да се качи на дървото и да си прибере папагала.
Друга забавна ситуация, в която участвал актьорът, била, когато веднъж се качил в такси, а шофьорът, без да го разпознае, започнал да псува държавата, артистите и „ония от телевизията“. Шофьорът казал: „Абе, гледа ли го онзи Коста Цонев снощи по телевизията? Голяма надувка! Само се прави на важен!“ Коста Цонев запазил пълно самообладание, променил леко гласа си и отвърнал: „Прав сте. И аз го познавам. Страшен егоист е, а и да ти кажа тайно – дължи ми 50 лева и няма намерение да ги връща!“ Накрая, когато слизал, Коста му подал крупна банкнота, намигнал му и казал: „Ето, вземи, и да знаеш – Коста Цонев току-що си върна дълга с лихвите!“.
Към нас, зрителите, актьорът определено няма дългове, тъй като всякога се отдаваше напълно на образите, които пресъздаваше на екрана или в театъра. Той е безценен диамант в огърлицата от златното поколение актьори, което имахме.
Все още няма коментари