Българските мотокари, които стигаха до Китай    

В София някога е работел завод „6-и септември“ – едно от предприятията, поставили началото на българското производство на електрокари и мотокари.

Историята започва още през първата половина на 50-те години. През 1952 и 1955 г. са разработени първите опитни серии платформени електрокари, а през 1957 г. започва реалното производство. Началото е именно в завод „6-и септември“. И резултатите не остават само за българския пазар.

Още през 1957 г. са изнесени 150 платформени електрокара за Чехословакия и СССР. А през следващата година идва поръчка, която днес звучи почти невероятно – 3000 машини са изнесени за Китай.

През 1958 г. в „6-и септември“ е съсредоточено производството на високоповдигачи, докато производството на нископовдигащи и платформени електрокари е преместено в завод „Средец“. Така постепенно се оформя цяла система от специализирани предприятия, които по-късно ще бъдат обединени около името „Балканкар“.
През 60-те години развитието продължава. Появяват се нови заводи, научноизследователски институти и конструкторски звена. През 1963 г. е създаден Институтът по електро- и мотокари – специализирана научноизследователска и проектно-конструкторска организация в областта на подемно-транспортното машиностроене.

Самият „6-и септември“ също се разраства. През 1968 г. Министерският съвет разрешава договор с френската „Сери Рено Инженеринг“ за организацията, управлението и технологията на производството в завода. Стойността на проекта е 680 000 долара, като плащането е разсрочено с лихва.

През 1972 г. заводът вече има мощности за производство на 25 000 машини годишно. Това е периодът, в който българските електрокари и мотокари се превръщат в един от сериозните експортни продукти на страната.
Днес човек може да мине през района и изобщо да не разбере, че тук е имало предприятие, от което са излизали машини, работили в заводи на хиляди километри от България.