Артистичните среди още са в шок след кончината на големия кинорежисьор Николай Волев. Той загина след фатално падане от прозорец на таванско помещение на столичната ул. „Кракра“, където е домът му. В старата кооперация Волев живееше в апартамент – истинско произведение на изкуството, подреден с много вкус от съпругата му Доротея, която е с аристократично потекло. Таванското помещение режисьорът беше превърнал в свой работен кабинет и прекарваше доста време там над новите си сценарии и проекти.
Смята се, че в трагичния ден Волев се е опитвал да слага капан за гълъби на перваза на таванския прозорец, но е стъпил на стара дъска, загубил е равновесие и полетял от четириетажната кооперация.
Режисьорът на шедьовъра „Да обичаш на инат“ издъхна в деня, в който съпругата му Доротея се прощаваше с първия си мъж Кирил Маричков. "Моят живот, моята любов, моето щастие, смисълът на това да живея, най-хубавите дни, най-близкият ми приятел, най-незабравимите спомени, човекът, на когото се възхищавах и обожавах, талант, ерудит, вселена от познания, мощен, велик, безсмъртен. Изчезна някъде във Вселената, без да ми каже къде отива, за да мога да го намеря. Но аз сигурно ще го намеря! Защото безкрайно го обичам!", написа за Волев опечалената му съпруга Доротея в социалната мрежа.
„Жестоко е! В деня, в който се прости с първия си мъж, Доротея загуби и любимия си човек, с когото бяха заедно близо 40 години! Дано Господ й дава сили и кураж“, коментираха потресени хора от киносредите.
Навремето Доротея се развежда с Кирил Маричков, от когото има син, и сключва брак с Николай Волев, с когото изживяват бурна любов. „Водих ураганен живот. А у Доротея открих всичко, което някога съм търсил. Божа работа. Изключително рядко са случаите, когато у един човек намираш всичко, от което имаш нужда – и духовно, и физически. Е, на мен ми се случи“. За нея той казваше: „Тя е дар от Бога!“.
Волев е режисьор на някои от най-гледаните филмови класики: „Да обичаш на инат” (1 650 000 зрители), „Господин за един ден” (1 400 000 зрители), „Двойникът” (1 250 000 зрители) и „Маргарит и Маргарита” (2 600 000 зрители).
Последният му филм „Извън пътя“ с Деян Донков и Аня Пенчева излезе на екран през 2017 г. Малко преди това Волев беше диагностициран с рак на белия дроб и претърпя тежка операция. През следващите години се чувстваше добре, беше изпълнен с енергия и не спираше да работи по нови проекти. Един от най-талантливите български режисьори за всички времена беше безкомпромисен професионалист и перфекционист, включително и в работата си с актьорите. А те неизменно изпитваха респект към него. „Азбучна истина е, че в основата на всяка драматургична творба стои конфликтът. В този смисъл самият аз съм едно от най-драматургичните създания на Върховния творец“, казваше със самоирония той.
В книгата си „Девствената проститутка“ Николай Волев споделя, че най-яркият спомен от живота му е прожекцията на „Маргарит и Маргарита” в Кан през 1990 г. „И през ум не ми минаваше, че моят филм ще има чак такова мощно въздействие върху крайно критичната и чужда на нашата действителност френска публика. Сякаш не ставаше дума за злополучната съдба на двама непокорни български младежи през последните години преди рухването на комунизма в Източна Европа, а за изпитанията пред младите бунтари, изправени пред ужасите на насилието в този наш свят на парите, на материалното – сподели преди време в интервю за „Ретро“ режисьорът. - След прожекцията в Кан в претъпканата зала настъпи оглушителна тишина. После изведнъж, неочаквано и неудържимо, публиката се изправи на крака и киносалонът сякаш се взриви от овации. Дотогава бях виждал да правят това само в чест на големи творци – като израз на преклонение пред дарбата им.
Същото въздействие имаше по-късно и „Дом номер 8”. Зрителите не можеха да повярват, че са видели показаното на екрана. Бяха потресени до дъно“.
Три години по-рано на тайна прожекция в Киноцентъра през 1987 г. „Маргарит и Маргарита“ предизвиква истински шок сред комунистическите властници. „Филмът нямаше да бъде допуснат до производство, ако не бях представил захаросан сценарий на художествения съвет. Знаех какво ще последва, скрих истинския си замисъл и поех всички възможни последствия от това. Затова на тайната прожекция един куп генерали и адмирали, целият Генерален щаб бяха ударени като с мокър парцал. А после ужасът от видяното беше отразен в секретно писмо до Политбюро на БКП.“
Последния си филм „Извън пътя“ Волев засне след близо 15-годишно мълчание. Ето какво беше неговото обяснение: „Киното в България също като здравеопазването, образованието и въобще нематериалната част на живота пострада лошо от новото време. И работата в киното стана битка със зъби и нокти, на живот и смърт – битка за материално оцеляване. Пък мен ме бива да се занимавам с изкуство само когато имам вътрешен подтик – каза режисьорът в интервю за „Ретро“ през 2017 г. - Освен това преди правех филми благодарение на определени личности, т. нар. ръководители на творческите колективи в Киноцентъра, които ми имаха доверие. Те бяха като западните продуценти. Казваха на художествените съвети: „Вие може да сте против, аз обаче ще пусна сценария на Николай, защото вие сте само мои съветници. Аз взимам решенията, аз нося отговорността.” А сега е друго – демократично. Личната отговорност хич я няма. „Демокрацията” в киното цъфти и процъфтява…“.
Все още няма коментари