Клас стани, клас мирно!  

Едно време в училищата цареше ред и дисциплина и всички се отнасяха с респект към преподавателите.

Сутрин при влизане в училище имаше дежурен учител и дежурни ученици, които ни посрещаха. Правеше се проверка за облеклото, нокти, коса, носна кърпа, връзка – пионерска или чавдарска. Оставяхме си чантите и излизахме на двора на физзарядка. Всички спортуваха, няма болни, не болни. След това се правеше оборка на двора. После миене на ръце и в класните стаи.

Бие ли първият звънец, задължително всички са в стаята и приготвят учебници, тетрадки и необходимите материали. За това следеше дежурен ученик по клас. Редувахме се по пореден номер в клас. Дежурният стоеше на вратата и когато другарката се зададеше, казваше „Клас стани, клас мирно!“ и така стояхме, докато учителката влезе, остави си материалите на бюрото и каже „Седнете“.

В часа слушаш и внимаваш, а ако не – дървената показалка „играеше“. А това да те извикат в стаята на директора беше голям ужас, защото там се явяваш с родител, че и бой ядяхме пред класен и директор, а после и вкъщи пак.

Училището тогава не беше зависимо от броя ученици и затова при ниско поведение или слаб успех те изключваха, без да им мигне окото. Второ – нашите родители ни набиваха в главите, че учителят е нашият родител в училище и каквото каже, се изпълнява! Иначе – бой и там, и вкъщи. Ред и дисциплина, уважение към учителя, ако не внимаваш или пречиш в час, напускаш и ти пишат неизвинено, ако има проблем с някой ученик като много отсъствия, без домашни, се викат родители, ако продължава, се намалява поведението и като крайна мярка преместване в друго училище.

Имаше много кръжоци, екскурзии, рецитали, спортни мероприятия, което ни сближаваше и бяхме организирани деца.

В XI клас всички пушехме, само че пушкомът беше далеч от училището, защото хванат ли те с цигара, ако не си на 18 – жална ти майка – при директора и намалено поведение.
 
Венелин Павлов