От есента стартира експедиция, която ще търси т. нар. сини зони в България. Това са онези райони, които могат да се похвалят с хора, които доживяват до преклонна възраст. Картата няма да показва само моментното състояние на населението. Учените ще направят сравнение между ситуацията сега и в началото на XX век.
„Ще сравним резултатите от първото преброяване на населението след Освобождението, за да видим как се променя продължителността на живота. Местните читалища ще бъдат включени, тъй като всяко от тях има свои гинеалогични, т. е. родословни схеми. Това може да се превърне в една национала инициатива, чрез която да се докаже, че България може наистина да бъде синя зона по дълголетие. Наименованието на тези зони идва от цвета на химикалките, с които учените са отбелязвали районите със столетници. Идеята ми е да открием сините зони в България и да видим какво помага на дълголетието на хората, живеещи там“, отбелязва културният антрополог.
Според последните преброявания на населението най-дълго живеят жените в София, а най-кратко мъжете във Видин. Изследването ще бъде фокусирано в областите Благоевград и Смолян заради дълголетниците и столетниците там.
„Всички знаем, че в Родопите дълголетието е пословично. Проучвания обаче ще има и в Северозападна България, защото там в миналото е имало много висок брой столетници“, уточнява ученият.
Индикаторни селища в област Враца са селата Камено поле и Лик, където е открита надгробната плоча на човек, доживял 130 години. В Родопите пък феномена на дълголетието ще се проучва в село Дрангово. Още няколко селища ще бъдат индикаторни в Странджа.
В планинските райони почти винаги има по-голям брой столетници. „Това може да се обясни с повечето движение. В планината човек не върви само по равен терен, а се изкачва и слиза. Движението допринася за дълголетието“, отбелязва той.
Много се говори за храната като фактор на дълголетието. „Изследванията в сините зони показват, че повечето столетници се хранят умерено и не ядат до пълно засищане. Изяждат 80% от порцията си“, казва още ученият. Изследването ще се опита да даде отговор на въпроса дали социалните контакти и взаимоотношенията допринасят за достигане до преклонна възраст.
Най-възрастната жена у нас е баба Есма Мустафова. Родена е през 1917 г., което означава, че е на 109 години. Тя е от село Подкова, област Кърджали. Жената споделя, че през целия си живот не е спирала да работи. Родила шест дъщери.
Още една година и баба Есма ще бъде обявена за свръхстолетница. Това са хора, достигнали 110 години – такава възраст доживява един човек на 7 милиона души по света. Здрава жена е баба Есма, хапче не пие, болница не знае. Хапва овче кисело мляко, много яйца и зеленчуци. Сутрин закусва принцеси с чай. Обича да пие кафе. Слага си къна на ръцете и краката. Носи златните си пръстени, подарени от децата, както и брачната си халка. Официално е доказано, че друга българка е доживяла до 111 години.
Все още няма коментари