Мария Корначи– жертва на демон или убита от свещеник?

Родена в малкото селце Каналеджио в северната част на Италия, Мария Корначи била описвана от съвременниците си като „дете на тъмното“. Тя се отличавала с черни, дълбоки очи, които сякаш виждали отвъд реалността. Още като малка проявявала необясними способности – можела да предвижда събития, да усеща емоциите на хората, а понякога се твърди, че разговаряла с неща, невидими за останалите. Родителите ѝ били дълбоко религиозни и често водели Мария в църквата с надеждата молитвите да излекуват тези „прокълнати дарби“.

Нещата обаче се усложнили, когато Мария започнала да страда от неконтролируеми припадъци, неистово крещяла на непознати езици и се гърчела на земята, сякаш обладана от някаква сила. Лекарите не могли да установят медицинска причина за състоянието ѝ и това само подхранвало страховете на местните хора.

В разгара на тези страхове и слухове за „демоните“ на Мария в селото пристигнал млад свещеник, наричан отец Антонио. Той бил известен със своята силна вяра и умения в ритуалите по екзорсизъм. Когато чули за способностите на свещеника, родителите на Мария го помолили за помощ.Започнали да се провеждат тайни ритуали в църквата, където свещеникът извършвал екзорсизъм на Мария. С времето обаче, вместо състоянието ѝ да се подобрява, тя станала още по-неспокойна. По тялото ѝ се появили рани, които наподобявали следи от остри нокти, сякаш някакво същество я наранявало отвътре. Свещеникът уверявал родителите ѝ, че това е резултат от съпротивата на демона, но мълвата за тези сесии бързо се разнесла, привличайки вниманието на целия регион.

Една нощ, когато луната била почти пълна, Мария била заведена в църквата за последен ритуал. Отец Антонио уверил родителите ѝ, че този път демонът ще бъде изгонен завинаги. Вратите на църквата били затворени, а отвътре се чували странни звуци – молитви, проклятия и ужасяващи викове. Според свидетелства на селяните Мария крещяла така силно, че стъклата на прозорците трептели. Но после всичко утихнало.

Когато хората влезли в църквата, намерили Мария мъртва. Очите ѝ били отворени, с празен поглед, вперен в тавана. Ръцете ѝ били сгърчени, а лицето ѝ застинало в изражение на неописуем ужас. Отец Антонио бил на колене до нея, мърморещ молитви, а ръцете му били оцапани с кръв. Той настоявал, че демонът е напуснал тялото ѝ, но на каква цена?

След смъртта на Мария селото било обхванато от страх и съмнения. Много от местните жители започнали да шушукат, някои твърдели, че Мария е била жертва не на свръхестествени сили, а на свещеник с болни амбиции, който е използвал вярата и страха на хората, за да прикрие собствените си действия. Тялото на Мария било положено в малкото гробище край селото, но и до днес местни жители казват, че нощем оттам се чуват стъпки и шепот, сякаш душата ѝ не може да намери покой.
След мистериозната смърт на Мария властите започнали разследване. Въпреки множеството свидетели, които твърдели, че са чували необясними звуци и виждали следи от нечовешки нокти по тялото ѝ, нямало конкретни доказателства за намеса на свръхестествени сили. Отец Антонио бил разпитван, но твърдял, че е действал само в интерес на Мария и че „демонът“ е твърде силен, за да бъде разбран от обикновените хора.

Слуховете обаче продължавали. Местните започнали да разказват истории за други случаи на мистериозни смърти, свързани с отец Антонио, които били потулени от църквата. В крайна сметка свещеникът бил преместен в друго село, а Мария останала част от страховитите легенди, които карали всеки да си задава въпроса: била ли е обладана от демон, или е станала жертва на тъмна, човешка жестокост?