Румънското драгиране в Дунав застрашава активиране на критичното свлачище при село Арчар, преди Видин. Докато медиите мълчат за критичното засушаване и рекордно ниските нива на река Дунав, съседите ни от Румъния предприемат мащабни и агресивни драгажни дейности по тяхното крайбрежие. Но геоморфологията и природата не познават държавни граници – пише във фейсбук профила си Асен Личев. И продължава:
Скритата опасност за българския бряг: районът на с. Арчар крие едно от най-опасните и специфични дълбоки свлачища в България. Неговата хлъзгателна повърхнина преминава дълбоко под дъното на река Дунав. Досега милионите тонове речни наноси и вода служеха като естествен контрафорс – тежаха в петата на свлачището и го затискаха, за да не тръгне. Изкуственото променяне на речното корито и изкопаването на дъното от румънска страна нарушават този крехък баланс. Оголването на дънния профил и подкопаването на основата рискуват да отключат масивен свлачищен процес, който може да компрометира десния български бряг и античното наследство в региона! Този казус за пореден път доказва инженерната аксиома: бластирането, подпорните стени и козметичните укрепвания на брега са безсилни пред природата.
Най-сигурното, мащабно и дълготрайно стабилизиране на реката, екологията и бреговете ще се постигне едва тогава, когато се реализират стратегическите хидротехнически съоръжения: Хидрокомплекс Никопол – Турну Мъгуреле и Хидрокомплекс Силистра – Кълъраш.
Само чрез тези две съоръжения ще успеем да регулираме и поддържаме постоянни средни нива на река Дунав. Това ще гарантира както безопасно корабоплаване и енергийна независимост за двете страни, така и жизненоважния постоянен хидростатичен натиск, който буквално държи бреговете ни „заковани“ и спасява Северозапада от свлачищни катастрофи.
Време е за национална стратегия, а не за пасивно наблюдение!
Все още няма коментари