Траките „пътували“ във времето от Скалата кошер в Родопите

Траките „пътували“ във времето от Скалата кошер в Родопите. В местността Кован кая, близо до с. Долно Черковище‚ се намира един от най-големите мегалитни тракийски култови комплекси в Източните Родопи. В превод Кован кая означава Скалата кошер. Името на масива са дали многобройните трапецовидни ниши, издълбани в него, в резултат на което скалата, гледана отстрани, наподобява пчелна пита. Тук‚ в отвесните скали на вулканичния масив‚ на шеметна височина са изсечени повече от 100 трапецовидни ниши.

Предполага се‚ че те са използвани за погребални цели‚ като в тях са поставяни урните с праха на кремираните мъртъвци. Освен нишите в скалния масив е изсечена и пещеровидна гробница.

Археолозите от Регионалния исторически музей в Хасково смятат, че култово-погребалният комплекс се намира в пряка връзка с тракийските селища, крепости, некрополи и светилища‚ намиращи се в землищата на селата Долно Черковище, Пчелари и Орешари (последното се намира на десния бряг на река Арда).

Интерес буди и твърдение, според което нишите на Кован кая с форма на трапец са „отваряли“ врата към Космоса, през която в точно определени дни на годината човешката душа е осъществявала връзката си със Вселената. Само така е било възможно да се осъществи придвижването във времето и пространството и пътуването към друг свят. Доколко е вероятно това? Ако насочим вниманието си към астрономическата карта и разгледаме разположението на звездите, бихме могли да установим известни закономерности.

Така например четири звезди от съзвездието Лъв образуват фигура трапец, като три от тях са постоянно присъстващи в нея (това са най-ярката звезда от съзвездието – Регул, заедно с Денебола и Алгиеба), а четвъртата е „подвижна“ и в един определен момент „затваря“ трапеца, без нея той не може да съществува. Ролята на затварящ фигурата елемент през различни периоди от годината имат Марс, Венера, Юпитер, Сатурн и дори Слънцето.

Всяка година около средата на ноември близо до „главата“ на лъва се наблюдава „метеорен дъжд“, по-познат като поток от падащи звезди. Може би траките са познавали тези явления много преди нас и са прилагали знанията си, за да използват онези моменти, когато се „отваря“ вратата към Космоса (когато четвъртият елемент затваря трапеца) и през нея минават душите им заедно с падащите звезди.

Счита се, че метеорният поток е познат от около 3800 години (а може би и по-рано), което прави възможна достоверността на подобна теория. Твърди, се че само посветените в това знание жреци са издълбавали трапецовидните ниши в скалите, за да не може някой друг недостоен да докосва душата им. По тази причина голяма част от скалните ниши са разположени на високи и труднодостъпни места в източната част на Родопите.