Абитуриентските балове през соца: Момичетата си шиеха роклите, момчетата бяха с костюми от ЦУМ  

Как празнуваха абитуриентите по времето на социализма? Тогава завършването ознаменуваше края на училищното еднообразие, потискащата дисциплина, престилките и белите гуменки. Балът бе празник на свободата и свенлива демонстрация на еснафската представа за шик. 

През 60-те като традиция преди празничната абитуриентска вечер започнаха да се налагат серенадите под прозорците на учителите. Те се правеха няколко вечери подред и завършваха непосредствено преди бала. Песните за любимите учители се пееха на живо от абитуриентите в съпровод на китара. След серенадата абитуриентите бяха канени от своите вече бивши преподаватели на почерпка.

В последния учебен ден завършващите бяха изпращани официално в двора на училището, където пред целия строй директорът прочиташе своето напътствено слово. Правеха се снимки за спомен, албуми с посвещения. После абитуриентите манифестираха в колоната на 24 май не с ученическите си униформи, а с цивилни дрехи.

Докъм началото на 70-те липсва превърналото се по-късно в традиция събиране на цялата рода, за да се полее фактът, че детето е успяло да завърши средното си образование.

Година преди бала родителите започваха да търсят оригинален плат и обувки за своите деца. За тази цел ходеха на екскурзия в ГДР, Чехия и Румъния. В Бургас и Варна например се използваха връзки с моряците, които пътуват до Италия, Франция, Англия, да им донесат нещо западно и „по-така“. Безценни бяха познанствата с хора, работещи в чужбина. От провинцията най-често пътуваха до София, за да си набавят дрехи за балната нощ от ЦУМ, ЦНСМ, фирмения магазин на завод „Витоша“ заедно с други елементи от облеклото, като обувките и чантата. През 70-те си беше „гъзария“ момчето да носи костюм конфекция от варненския завод „Дружба“, който бе най-реномираният производител на мъжка мода по онова време. В повечето случаи роклите за девойките се шиеха при частни шивачки, защото конфекцията по магазините беше дефицит, а и еднотипна. За модели се ползваха кройките от „Бурда“ и „Некерман“. Популярните платове за рокли бяха жоржет, тафта, шантунг, кадифе с тафта, гладко кадифе, естествена коприна и разни изкуствени и крепирани тъкани. През 80-те много модерни бяха сребърните и златистите платове с втъкано ламе. Наблягаше се и на бялото и розово-цикламената гама. Често се шиеше и манто за по-хладно време. Прическите на момичетата бяха с букли, падащи до раменете, с втъкнати коронки от изкуствени камъни или цветя. Гримът беше пестелив и ненатрапчив. Младите дами ползваха парфюми като полския „Бич Може“, „Алиция“ и „Беата“, а по-късно и „Мазуми“ от Корекома.

Абитуриентите дефилираха по главната улица и се отправяха към най-представителния ресторант в града. По масите имаше алкохол, за първи път те пушеха цигари, без да им се налага да се крият от своите учители. Вечерята беше ала „Балкантурист“. В края на 70-те и 80-те на бала звучеше вече диското.

След запомнящата се за цял живот вечер младежите нагазваха в бурното море на живота. Следваха матурите, казармата за момчетата, кандидатстването в университет за едни, сватба за други.