Калните борби за „Дондуков“ 2 ще ескалират  

Не тръгна добре президентската надпревара.

Първо се оглеждаха. Някои по-дълго, други – не толкова. Но общото усещане за трудни решения и желание за победа без труд и усилия си остана. Подсилено от отказа на едни и от желанието на други.

Второ, на старта на кампанията за избор на президент и вицепрезидент се оказа, че състезанието е многолюдно, но състезаващите са единици. Трийсетина кандидатпрезидентски двойки, от които за десетина не се налага да търсиш информация кой кой е. Само по себе си това вече е проблем. Дали президентските избори са се превърнали във възможност да участваш, за да участваш, вместо в отговорен ангажимент?

Трето, кампанията започна да напомня кални борби още преди да е започнало истинското политическо състезание. Което поставя въпроса – а ще има ли политическа надпревара, или ще ни предложат емоционално представление, в което ние – гражданите, поставени на мястото на наблюдаваща публика, имаме само избор между освиркването и аплаузите?

Едно е сигурно – тези президентски избори ще са различни. Дали ще доведат до различен резултат, до президентска институция, заемаща ново място и значение в политическия ни живот – не е ясно. Но са различни по няколко причини. Въпреки че и друг път сме имали за кандидат жена политик, в тези избори шансът да имаме за редовно избран президент жена е голям. Общо 5 са двойките, водени от жени. Което обаче по никакъв начин няма за резултат специфична кампания. Както и при изборите, в които един от основните претенденти беше г-жа Цачева, така и сега в кампанията на г-жа Йотова акцентът и водещ аргумент за избор е техният образ на опитни политици, а не на жената в политиката, която може да даде съвсем различен ракурс при изпълнението на президентските функции. С две думи, образът на майката не е водещ. Водещ е образът на лидера. И в двата случая – на партията, а не на кандидата.

Другото различие, което като първото, не се използва в кампанията, е използването на качествената разлика между кандидата, който е на президентския пост, и всички останали, които не са. Подобна ситуация на липса на равен старт обикновено се случва при кампании, в които един от кандидатите се бори за втори президентски мандат. Но в тази кампания хем имаме държавник, защото Йотова е два мандата вицепрезидент и една година президент, хем нямаме, защото тя за първи път се кандидатира за президент, макар че в момента заема този пост, без да е избирана на него. Така нейната кампания има шанса да използва предимствата на образа на държавник и да ги комбинира с този на политика, който се кандидатира за държавник.

Вместо да се използват и двете водещи различия в кампанията, вниманието на избирателите постоянно се мести от силния политик към оплакващата се от мръсна кампания жена. Ако това е опит да се придаде сила на слабостта, то би следвало да очакваме една кампания. А ако е опит да се придаде нежност на силата, то следва съвсем различна кампания. Тъй като ни се предлага нещо смесено, резултатът може да бъде само объркване на разбирането и мотивите за избор.

Различна е и ситуацията при основния опонент и представител на опозицията в парламента. Гюров хем е десният кандидат, хем не е, защото тепърва му се налага да прави кампания както на национално равнище, така и на вътрешноценностно, за да убеди десните да го подкрепят. Това налага сериозна специфика и на неговата кампания, защото тя е едновременно фокусирана върху битката с опонента му и върху убеждаването на избирателите на ГЕРБ. Борисов определено постави партията си за втори път след т. нар. сглобка пред риск. Решението да не издигне кандидат е взето, най-вероятно под натиска на няколко фактора: категоричният отказ на ПП-ДБ да приемат издигнат и дори предложен от него кандидат, нарастващата поради това вероятност за снижен резултат на първи тур и също така силната вероятност между първи и втори тур атаката на десните да се съсредоточи върху неговия кандидат вместо върху общия опонент. Така или иначе ГЕРБ застана в позиция „не ви пречим“, което в никакъв случай не означава помагаме. И Гюров има за задача сам да си свърши работата и с кампанията си да даде шанс на всички десни избиратели да го подкрепят.

Вместо това двойката Гюров – Кандев се е отдала на шеги и закачки. Основното внимание е насочено към привличане на „обикновения“ избирател чрез създаване на идентичност – цепят дърва, сами се бръснат, могат да правят кофраж и дори да мият чинии и да берат ягоди. Кандев стои по-встрани от опитите на Гюров да ни докаже, че дори да носиш чепици на босо и тесни панталони пак си „просто човек“, но пък е важно попълнение на образа на алфа-мъжкарската двойка. Определено идеята на кампанията е да постигне двоен ефект чрез изграждане образа на „желания ерген“ – да привлече избиратели и да изгради разликата между този образ и образа на опонента. И това неизбежно води до кампания не просто негативна, защото когато е насочена към личността, всяка кампания се превръща в мръсна.

В тази кампания дотук имаме атака към Йотова за помилването на търговец на наркотици, създаване на негативен образ на комунистка, лелка, послушен политик – сянка на Радев и т. н. Имаме и атака към Гюров – името му е замесено в Петрохан, към което се прибави лечение в наркокомуна в Испания.

Мръсната кампания е стартирала и вече набира обороти. Началото на официалната кампания едва ли ще сложи край на мръсотията, но ще даде възможност мръсната кампания да се води масирано – при толкова много кандидати, които не предлагат президент, а възможност за разширяване на публичността на личността и позициите им, е логично да слушаме от тях повече за основните опоненти, отколкото за техните собствени предложения и решения. Червена линия на кампанията се очертава налагане на избирателите на мотивацията – аз съм по-добър от всички други не поради собствените ми качества и идеи, а защото другите са лошият избор. И кампанията ще мине под формата на доказване колко лош избор би бил опонентът. Така че „калните борби“ са не толкова метафора за предстоящата президентска надпревара, колкото отчитане на начина, по който изглеждат вече кандидатите. Тъжно е, когато кандидатите за президент не се отнасят сериозно към атаките към тях и се оставят да бъдат подведени и да влязат в това замерване с кал. Резултатът от подобни кампании е един – намаляване на активността и отблъскване на избирателите от политиката. Добре е, че има още време и – ако сме оптимисти – можем да очакваме, че кандидатите ще фокусират кампаниите и вниманието си към гражданите и онова, което те искат и се надяват да получат от бъдещия президент.