Завърших с отличен успех основното си образование. Реших да продължа в техникум. Завърших го с отличен успех. Върнах се на село и трябваше да започна работа по специалността. Но имаше доста вакантни места за учители и аз приех да ме назначат като прогимназиален учител. Веднага ми възложиха и куп обществени ангажименти. Участвах в хоровия състав, активист бях на ОФ, общински съветник и секретар на комсомолско дружество. Бях силно амбицирана и вършех всичко с голямо желание.
През лятната ваканция трябваше да отидем на съвещание в Окръжния комитет на Комсомола. С другия комсомолски секретар на дружеството решихме да не ходим. Секретарят на Общинския комитет отишъл сам на съвещанието. Възможно е да са го критикували, че не е осигурил присъствието на комсомолските секретари – аз и една приятелка. По телефона той се обадил на партийния секретар, че има саботаж. Партийният веднага нарежда на диспечера един камион от ТКЗС-то, който отива за Русе, да изчака двете комсомолски секретарки – т. е. нас. Изпраща човек по най-бързия начин да се явим при него. Докато стигна до канцеларията му, куп неща минаха през главата ми. Ще ме изправят пред членовете на партийния комитет да давам обяснение. Щях да се червя от срам и нямаше да мога нищо да кажа. Освен това щеше да има и наказание. Двете с колежката почти едновременно се озовахме при секретаря. Не си спомням вече какво конско ни чете, но сякаш товар падна от гърба ми, като ни каза по най-бързия начин да отидем в стопанския двор, където ни чака камионът. Той беше натоварен със селскостопанска продукция, а в каросерията бяха оставили две места за правостоящи. Качихме се. И двете бяхме доволни, че се разминахме с наказанието.
Още тогава взех решение да бъда това, което заслужавам. Да не съм отрепка в ръцете на разни службогонци и нагаждачи. Записах се и завърших Полувисшия институт за прогимназиални учители. Вършех си работата с ентусиазъм и желание. Никой партиен секретар да не може да ми иска обяснение или да ми нарежда какво да правя. Ала писано ми било да го изживея.
3 коментара
спомен
2026-10-01 05:36:03
Отговори
Навремето, млад и зелен, отказах да вляза в БКП и предизвиках буря - като се почне от ППО и се стигне до по-високо ниво. Щатният партиен секретар, имаше такива в големите предприятия, ме извика на червената пътека и след увода, състоящ се от укори и заплахи, извади списъка с РАБФАК и ми предложи да подам молба за членство в БКП и да посоча с пръст в списъка с РАБФАК къде искам да отида да следвам. Пак отказах. От ръководната позиция, на която бях, отново се върнах назад като обикновен работник. Започнах да се подготвям за кандидат-студентски изпити. Не стана от първия път, но след две години непрекъсната подготовка станах студент редовно обучение. След завършването на втори курс, по време на лятната студентска бригада, случайно срещнах изпълнителния директор на предприятието в което работех. Огледах се накъде да се махна, но той ме предвари и тръгна към мен, ръкува се и ме похвали, че съм се оказал сериозен и отговорен младеж. Останах като гръмнат, не очаквах така да ме похвали след нещата, които ми се случиха в предприятието. Когато завърших висшето си образование ме извикаха в административния отдел, че съм имал да получавам нещо. Оказа се, че трябва да си взема характеристиката изпратена от партийното бюро, когато съм постъпвал като студент. Пликът не беше отварян и вкъщи го отворих. И се вкамених на момента - така ме бяха оплюли другарите от партийното бюро, че не можех да се позная. Между другото бяха казали, че съм умен, но имам отрицателно отношение към мероприятията на народната власт. Благодарен съм на администрацията, пък и на професорите, че не бяха отворили плика, а бяха гледали какъв студент съм. Като студент бях старателен, подготвях се и никога не съм късан на изпит. Живеех в Студентски град и получавах 65 лева стипендия за успех. Сега, след толкова години, продължавам да се питам и не мога да си отговоря, какво щеше да се случи, ако пликът беше отворен.
Лъжи
2026-10-01 15:43:09
Отговори
Тези сега се пишат за дисиденти.Никакви такива нямаше,поне до 1987г.Всички си мълчаха и се уреждаха както могат.Българина е герой,но на масата само!.Не ти вярвам и на един ред,който си написал
спомен
2026-10-01 16:59:13
Отговори
Не се пиша за дисидент. Никога не съм изтъквал перипетиите, през които преминах. Не съм член на никоя партия от нововъзникналите партии след 1989 година. За мен най-важното е било да си работя съвестно по професията и да живея така, че да не срамя родителите си за възпитанието, което са ми дали. От стари хора съм чул, че политиката е като лека жена - днес е с един, утре е с друг. Те, също така казваха, че всеки човек трябва да има професия, за да не зависи от никого. Затова никога не съм се занимавал с политика и съм наблягал на работата си. Палати не направих, но вечер си лягам спокоен. С две думи, обикновен човек с обикновен живот.
София 6°
Видин 7°
Враца 8°
Русе 8°
Варна 35°
Бургас 32°
Пловдив 37°
