Каква ще е съдбата на стария Безистен в Шумен

Това вече не е просто лошо планиране. Това започва да изглежда като подигравка с гражданите на Шумен.
Първо ни казват: „Тежкият полк ще бъде парк“. После шуменци са поканени да чистят бъдещия парк. Над 250 души се включват, събират се тонове отпадъци и хората вярват, че най-сетне ще получат зелено пространство за спорт, отдих и за децата си.

А после – изненада! Два жилищни блока и ясла.

И ни обясняват, че паркът си остава. Това не е ли малко като да поканиш хората да чистят бъдещия си парк, а след това да им кажеш: „Ами да, парк ще има…, само дето междувременно ще построим и блокове“?

А сега – Безистенът. Историческа сграда, която общината придоби, и вместо да получи функция, която да подчертае историята, културата и идентичността на Шумен, ще бъде превръщана в Център за подкрепа на уязвими групи.

Нищо против социалните услуги. Но Безистенът ли е най-подходящото място?

И докато гражданите се чудят какво се случва с парковете, историческите сгради и градската среда, управляващите очевидно нямат проблем да обясняват на хората защо това, което вчера е било едно, днес вече е друго.

А най-интересното е, че за всичко това има и още един въпрос: Когато резултатите от управлението са толкова „впечатляващи“, с какво точно са заслужени увеличенията на възнагражденията?

Защото заплатата на един кмет не трябва да расте според това колко убедително може да обясни защо паркът вече не е съвсем парк, а Безистенът вече не е съвсем Безистен.

Гражданите не са публика, която трябва да ръкопляска на всяко ново „велико“ решение. Те имат право да питат. И имат право да получат ясни отговори.

А когато един мандат започне да прилича повече на „изненада след изненада“, може би първо трябва да се говори за отчетност, а чак след това за увеличение на заплатата.
 
Мария Марангозова, Шумен