Бракът между поетите Дамян Дамянов и Надежда Захариева винаги е бил една от най-вълнуващите, но и драматични любовни истории в българската литература. От самото начало на този любовен съюз Дамян и Надежда са били обсъждани, хулени, осъждани. Тяхната връзка продължава почти 35 години – от подписването на брачното свидетелство на 23 юли 1964 г. до смъртта на поета на 6 юни 1999 г. Ето че 27 години след него, на 8 юли, към небесното царство пое и голямата поетеса Надежда Захариева, оставила незабравими стихове и текстове на песни след себе си, и само две седмици преди годишнината от сватбата им.
Нейна близка приятелка съобщи, че Надежда е починала в съня си, в собствената си гарсониера, в столичния кв. „Дружба“, където до последно живеела сама въпреки своите 81 години. Такава си беше тя, всеотдайна, щедра, борбена, целеустремена, скромна и много талантлива.
В голяма част от живота си останала в сянката на ненадминатия Дамян Дамянов, който безспорно е един от най-добрите български поети, смело носейки последствията от избора си да бъде съпруга на мъж с тежко физическо увреждане. Дамян е роден с детска церебрална парализа, което затруднява движението му през целия му живот и налага да се придвижва с инвалидна количка.
Надежда и Дамян с трите си деца
Когато се запознали в редакцията на в. „Народна младеж“, Надежда била едва 19-годишна студентка по френска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и прохождаща поетеса, а Дамян е на 29 г. и вече с утвърдено име, подхождащо на огромния му поетичен талант. Той предложил брак на Надежда, а тя му отвърнала с думите: „Дамяне, ти луд ли си?“.
„Той може би е усещал, че съм добра душа, и малко преди да настъпи 1964 г., ми каза: „Наде, ти си много добро момиче. Защо не се омъжиш за мен?“. Попитах го с усмивка да не е полудял“, разказва Надето в свое интервю. Въпреки първоначалния си шок очевидно съдбата и любовта си казали думата и половин година по-късно двамата изрекли заветното „Да“ в ритуалната зала.
Лили Иванова е верен почитател на тяхното творчество
„Запозна ни поезията, но ни събра разочарованието ни от обществото. Аз търсех духовно сливане с мъжа, когото обичам. Нашият брак шокира обществото. Вследствие на неговия шок първите години на нашия брак се превърнаха в шок и ужас за мен. Трябваше да чуя такива неща за себе си, но си припомням този период с усмивка“, казва в свое интервю Надежда Захариева.
Тя често е споделяла публично, че съвместният им живот не е бил просто романтика, а денонощен труд и грижа от нейна страна за съпруга ѝ. Надежда съчетавала ролите на съпруга, майка и личен асистент, тъй като Дамян имал постоянна нужда от помощ в бита и при пътуванията му за литературни срещи. Приживе тя често се шегувала, че ако имаше такъв закон, държавата е трябвало да ѝ признае 35 години трудов стаж като негов личен асистент.
За брака си – низ от страдание, денонощен труд и емоционални битки, Надежда разказва без свян и пестене в своята изповедна книга „Смет за сливи“, издадена през 1994 г. Поради невъзможността да води пълноценен физически живот Дамян Дамянов често изпадал в тежки депресии и озлобление, а творческата му натура го тласкала към увлечения по други жени. Надежда Захариева прощавала тези изневери в името на семейството, но огорчението ѝ оставало дълбоко.
В автобиографичната си книга, която безпощадно и искрено разказва за тъмните страни на брака им, тя е описала отношенията им с думите: „Отношението на Дамян към мен беше от Богородица до пачавра“. Въпреки гнева си тя никога не го изоставила. Останала с него до края му и със същата радост и всеотдайност отгледала трите им деца. Те са родители на двама синове и една дъщеря. Първородният Петър е роден през 1968 г., но за съжаление, умира през 2009 г. от инфаркт, едва на 41 години. Райна е родена през 1972 г. и е дарила родителите си с внучка, най-малък е Явор, дошъл на този свят през 1978 г. и баща на две деца, едното от които носи името на прочутия си дядо.
Може би такава трябва да бъде една голяма, отдадена, непокорна любов между два силни характера и таланти като Дамян и Надежда… В края на живота си поетът бил прикован към леглото и дишал с кислороден апарат, губейки способността дори да говори ясно. Надежда измислила система за общуване с него чрез букви, написани на картон, за да може да състави думите, които искал да изговори.
Тя му помогнала да издаде една от последните си книги, докато е в болница, а Дамян написал следното посвещение за нея: „Наде, извинявай, че съм още жив. Ти си виновна. Както и за появата на тази книга. Твой изедник, Дамян“.
Надежда не криела истината: „Дамян ревнуваше моята нормалност, аз лекувах неговата ненормалност“. И други нейни думи дълго ще кънтят с истинността си: „От момента, в който се раждаме, започваме да умираме. И когато умираме, се раждаме за нещо ново“. Тя ги казва преди 2 години и именно с тях започва документалният филм за нея „Изповед в стихове“, заснет от режисьора Стилиян Иванов.
Примата на българската естрада Лили Иванова е една от големите почитателки на творчеството на Надежда и написа прощален пост във фейсбук в деня, когато бе съобщено за смъртта на поетесата: „Скъпа приятелко, благодаря за прекрасните текстове, уважението и истинското ни приятелство! Твоето творчество остава вечно! Лек полет и мир на душата ти и тази на големия български поет Дамян Дамянов!“.
Дали любовта между Надежда и Дамян ще продължи и в небесното царство, няма кой да каже, но поне тук, в земното си съществуване, и двамата показаха, че любовните трепети вървят ръка за ръка с болката, противоречията и нерадостите. Всеки от тях двамата понесе с гордост и сила съдбата си, оставяйки след себе си велики стихове, докоснали сърцата на хиляди хора от няколко поколения. Тяхната любов създаде и отгледа деца и внуци, а Надежда вярваше, че това е най-важното: да стигнеш до човешката душа със стиховете си и да имаш семейство, да бъдеш продължен.
Или както сама написа в своето стихотворение „Любов“: „Любов е да раздаваш душата си без жал и мигом да забравиш кому какво си дал“.
Все още няма коментари