Имаше ли покушение срещу Тодор Живков?

На 1 юни 1980 г. в центъра на Враца се разигра едно трагикомично събитие с главни действащи лица първия партиен и държавен ръководител Тодор Живков и никому неизвестния младеж от Кнежа Цветан Килограмски. Макар че не получи никаква гласност в медиите, слуховете за него от украсени по-украсени плъзнаха завчас из страната.

Какво всъщност се случи?

В разгара на “развития социализъм” бай Тошо имаше дългогодишна практика да идва във Враца за Ботевите тържества и нахлупил каскет, облечен с туристическа униформа, да стои гордо в президиума на връх Околчица. Понякога си позволяше и профански свободни речи след изчитането на официалния доклад от някой централен или местен големец. Както винаги, и преди 27 години той бе пристигнал предния ден, защото вечерта трябваше да присъства на зарята на площад “Ботев” във Враца, а на другия ден се изтъпанваше на Вола.

Този път лимузината на Живков спря в центъра на града на бул. “Г. Димитров”, сега “Хр. Ботев” (срещу сегашния клуб на СДС), и пъргаво слезе от колата преди охраната. От струпалото се множество обаче се стрелна нисък набит младеж и връхлетя върху Тато, държейки нещо в ръце. Шашардисаната охрана, докато се осъзнае, вместо нападателя улучи Живков и го просна на земята.

Впоследствие се оказа, че младежът се казва Цветан Килограмски и е от Кнежа. Учил в строителния техникум във Враца, а иначе работел в Геоложки проучвания в родния си град. Докато обясняваше нещо на охраната, две от горилите го натикаха в служебния автомобил и здравата го понатупаха. Вече окопитил се, бай Тошо се изправи, поотупа дъното на панталоните си и се отправи към групата клакьори, която трябваше да го приветства. Всичко бе станало толкова светкавично, че мнозина от тълпата дори и не разбраха за инцидента. За минути обаче мълвата обиколи Враца, телефони от София и страната зазвъняха с любопитство. Още същата вечер западните радиостанции с гриф “светкавица” съобщиха за атентат срещу Тодор Живков.

“Ако исках да го убия, можех да го сторя”

След като излезе от затвора през 1990 г., където бе вкаран заради агресията си срещу Първия, “атентаторът” Килограмски споделя за намеренията си спрямо “първия партиен и държавен ръководител”:

“Всъщност исках да връча на Тодор Живков една молба, написана на лист хартия. След това тръгна слух, че съм носел нож, дори пистолет. Нищо подобно. Сега не бих направил такова нещо, но тогава бях млад и буен. Баща ми беше болен и имаше проблеми с трудоустрояването. На жалбите му обаче никой не отговаряше. Тогава взех безумното решение да се оплача на Живков. Знаех, че идва всяка година за 2 юни, и реших лично да му връча жалбата. Друг е въпросът, че ако съм искал да го убия, можех да го сторя. После ме разпитваха дали не съм бил участник в заговор, но следователите бързо разбраха истината. Това обвинение отпадна и не бе повдигнато на закрития процес. Осъдиха ме на 5 години затвор – за хулиганска проява и обида на високодлъжностно правителствено лице. В Старозагорския затвор излежах обаче 8 години и 9 месеца, с допълнителна вътрешна присъда. След 10 ноември ме пуснаха.”

След този случай бай Тошо напълно разлюби Враца и повече никога не стъпи там. Врачани поначало недолюбваха Тодор Живков и преди този случай изтъкнати люде от този край бяха участвали в заговорите срещу него. И досега те гордо заявяват, че много преди да се пръкнат разни дисиденти, са били опозиция на тоталитарното управление. Друг е въпросът, че и сега Враца е червена крепост и по традиция си гласува за социалистите, както стори това и на последните избори.