Застрашена ли е Европа от диктатора от Червения площад  

ЕС чрез еврокомисарката си за действия при кризи Хаджа Лабиб неотдавна ни изненада с препоръката си всеки един гражданини да си приготви кризисен пакет за оцеляване за 3 дни със суха храна, вода, документи за самоличност, средства за осветление и радио за приемане на сигнал на дълги вълни. У нас този призив веднага беше препредаден и получи гласност в сутрешен блок на телевизия с национален обхват. В предаването специалист по кризи и аварии даде подробни указания как да се подготвим за подобна ситуация.

Това мина някак незабелязано в общественото съзнание, естествено, много по-интересно е да се проследява поредният български обществен скандал. А у нас такива колкото искаш. Веднага възниква въпросът има ли нещо особено смущаващо и тревожно в сегашното политическо световно противопоставяне. Толкова ли е застрашена Европа от налудничавия диктатор от Червения площад, дали пък Украйна не е само началото на някаква нова световна ескалация, която може да подпали континента в поредна война? В която, ако трябва да сме откровени, надали ще се спасим с фенерчета, консерви и транзисторчета. А и каквито сме болнави ние, българите, никой не посъветва никого да не си забравя и хапчетата.

И ако си приготвиш торбичката за евакуация, после какво следва? Да чакаш сирените, дето един човек говори нещо по тях, ама не му се разбира нищо от това, което казва. Знаем, че през 50-те години почти всички големи обществени сгради са строени с огромни укрепени подземия, тип скривалища, ама какво е състоянието в тях, навярно плачевно. И все пак да има и някакви указания за действия в зависимост от характера на кризата. Едно е при война, друго при земетресение, трето при масов пожар или пък наводнение. Ето за това сме напълно неподготвени, а трябва да има набор от указания, които всеки човек да познава. Да, това би предизвикало някаква обществена тревога, би стреснало дори, но като знаем какви твърди глави сме ние, българите, е необходимо да чуем нещата, за да ги премислим и да ги възприемем с разбиране, а не с насмешка и презрение.
 
Анатоли Вичев, Стара Загора