Нова книга за Иван Хаджийски – „човекът експлозия“

Творческият порив няма възрастови граници. През 2023 г. в книжарниците се появи книгата на 96-годишния Лазар Лазаров „Часовникът на господин подпоручика още върви“ – документален портрет на поета Димчо Дебелянов. Преди месеци Лазаров ни изненада с нова книга – „Едно знам повече“ – разказ портрет за писателя, социолога, психолога, „експлозия на гения“ Иван Хаджийски (1907-1944), автора на „Бит и душевност на нашия народ“.

В първата част на книгата ни е представена икономическата, социалната и политическата атмосфера в град Троян, в която е израсъл и се е формирал Иван Хаджийски. Много картинно са описани шумните пазари на бакърени и грънчарски домашни изделия, на аби, шаяци и други битови дрехи. Още в ученическите си години Хаджийски е бил изявена политическа личност. Като ученик в Търговската гимназия в Свищов е участвал в демонстрация и бил арестуван. Баща му, разтревожен, взема файтон от Троян и в Свищов. Влиза при полицейския началник, отваря кесията и му казва: На, вземи златен наполеон и… арестуваните ученици са освободени. В родния си град Иван е организатор на протест, за което е изял много бой в полицията и е лежал малко в Ловешкия затвор. Семейната атмосфера, младежките и ученическите години по думите на автора са от разказа, споделен с него от брата на Иван – Банко. В книгата значително място е отделено на писмата на Хаджийски до съпругата му Петрана. Приложени са и писма от видни личности за онази епоха, с които той е водил кореспонденция и творчески диалог. Публицистът Михаил Топалов казва за Хаджийски: „Той дълбае надолу… Вникваше в човешката душа като страшен геолог“, „дълбочината на мисълта не знаеше предел“. Владимир Свинтила: „Хаджийски бе човек експлозия“ „човек вулкан“, „експлозия на гения“. Подполковник Ефрем Карамфилов пише: „От цялата група военни писатели при щаба на армията само той пожела да отиде на фронта – „там, където е народът“.

На 4 октомври 1944 г. Иван Хаджийски загива в сражение с хитлеристки части.

България вече има едно знаме повече.
 
Акад. д-р Ганчо Попов, ректор на НБУ-трета възраст