Не се предавам на младите, сребърника винаги го вземам 

Срещаме се с 68-годишния Дяко Никифоров в родния му дом в град Карнобат. Много години бил пожарникар, пенсионирал се, но дните му не са спокойни, защото в душата му живее голямото хоби - състезател по ловна стрелба. От ученическите си години тръгнал, та и досега все по стрелбищните комплекси мери сили с младоците.
 

Но мнозина са го запомнили като Сребърния, защото все на вторите места е във финалите и полуфиналите, които се организират всяка година от Националната ловно-рибарска организация в България. Неотдавна отново излезе с чест с точната си стрелба. На полуфинала в пловдивското село Труд в дисциплината Скийт зае първото място, а на финала в град Плевен спечели вицешампионската титла. От републикански финал в град Луковит ветеранът се завърна също със сребърно отличие.

"Ловният ми стаж е повече от четири десетилетия, а състезател по ловна стрелба съм още от ученическите си години. На окръжното първенство в Айтос участвах много успешно с отбора на Бургаска област и тогава спечелихме първата купа в стрелбата по панички. Участвал съм на републикански състезания в дисциплините Скейт и Трап в комплекса "Звездица" край Варненското езеро. Миналата година бях на полуфинала в село Труд, където спечелих второто място и отидох на финала в Плевен, пак среброто беше за мене. Състезавам се в групата от 60 години нагоре. Тая година бях и на петте състезания, на стрелбищния комплекс в село Труд заех първото място, а на финалите ме наградиха със среброто. Тръпката навремето ми беше в дисциплината Трап, като бях и републикански шампион, по едно време се бях и отказал, но може ли човек да остане равнодушен, когато наближават състезания? Поставил съм вече рекорд при ветераните и дай Боже и на 70-годишния си юбилей да дам нещо от себе си. Защото на тия години вече трудността става много по-голяма, а се изисква голяма точност в стрелбата, но все пак 

майсторът си е майстор, независимо че животът ти е напрегнат
 

А аз останах един от най-старите в този спорт", усмихва се, видимо доволен, Дяко Никифоров.
Пет купи, 16 медала и 18 грамоти притежава ветеранът в колекцията си, която старателно пази в родния си дом, където си създал и малка изложба, която показва на младите и любопитните в ловния спорт. С малко тъга обаче споделя, че времето за подготовката и тренировките не е много, както други негови колеги имат. Тая година, преди да отиде на финалите, само два пъти ходил да гърми на стрелбището в Бургас и после малка тренировка в Плевен. Защото пенсионерските средства не са кой знае колко много, но все пак е доволен от това, с което са го подпомогнали от ловно-рибарското сдружение в град Карнобат:

"Разбира се, много съм доволен от УС на ЛРС в Карнобат. Осигурява ни патрони и командировъчни, излезем ли навънка, някъде 200-300 лева са нужни. Всичко е разходи за сметка на сдружението", допълва Дяко.

И още нещо много важно, което му стоплило сърцето. Това е, че на събрание на сдружението
 

решили да му купят съвременна пушка,

за което били гласувани 5 хиляди лева. Ветеранът обаче от скромност отказал тая много добра придобивка. Не искал да се изразходват толкова много пари, защото почувствал, че на тая възраст не е разумно да се харчат.
 

Всъщност скромността живее в душата на Дяко Никифоров. Съвсем случайно научих, че преди години е получил награда и от Агенцията по горите като национален първенец по унищожаването на хищници. Тогава безплатно ходил в Чехия, където в град Бърно имало голямо ловно изложение. Награда заслужена, защото всяка година убивал по около 50-60 чакала и лисици, имал ловни кучета за подземен лов, спомня си, че в една година между 6 и 24 май спечелил 1500 лева за отстрел на вреден дивеч, а това за онова време били много пари.

Текст и снимки Георги НИКОВ