Безобразие! Номер едно сме по скъпотия на храните

С 26 процента били поскъпнали храните на едро за последните три години. Докато стигнат до кварталните магазини и супермаркетите, поскъпват с поне още десетина. На практика българинът е принуден за съвсем кратко време да се пренастрои и да заживее в съвсем нова икономическа обстановка. И в същото време управляващите бодро отчитат някаква мижава инфлацийка само и само да се набутаме зорлем в еврозоната.

Очевидно брюкселските чиновници не са толкова загубени, за да не схванат това, но сигурно им е важно да сме в общия кюп. А може и пък наистина да не са наясно със случващото се в дълбоката балканска провинция, буквално в края на задния европейски двор. И друг път е било скъпотия през тези трийсет и повече години, ама това, което е сега, е направо истинско безобразие. Дотолкова, че с умиление си спомняме първите години на прехода, в които треперехме, като ни казваха, че трябва да стигнем до средноевропейско ниво на цените. Е, стигнахме го, надминахме го и продължихме нагоре, за да поведем по скъпотия на храните и на водещите капиталистически европейски държави. Срамно, но факт. Изреждат се правителства, кое от кое по-некадърни. Народът живее зле, на думи всички политици са съпричастни, мислят и жалеят за него, а всъщност си гледат личното благо и на малцина им пука. Превърнали са властта в цел за лично обогатяване и в името на това са готови и на най-безпринципни сделки, то това не са и коалиции вече, а клубове по интереси.

За търговците пък да не говорим. Чули и те, че след приемането на еврото щели да скочат и цените, решили обаче да не го дочакат, а да започнат да дерат ударно. Властта е безпомощна, абсолютно е неспособна да се справи с инфлацията, а и не смее да раздухва проблема, за да не се усетят западняците. И в крайна сметка всички ние плащаме сметката. Затова и народният тонус е паднал толкова ниско, никой не вярва на никого, а изборите са една досада. Кого да избираш, като всичките са еднакви. И като се замисли човек, от Алеко до днес промяна няма. Даже и по-лошо става.
 
Стефан Герчев, Варна