Баба Мария имала късмета да служи на един от най-достойните български генерали

Мария Миленова Мирчева от родното ни село Сенник навърши 96 години. Единадесетгодишната Антоанета Стефанова успя да стопли сърцето на баба Мария с няколко изпети народни песни, с които е печелила награди. Подарихме тортата, осигурена от набора на баба Мария - Съби Гичев, с когото са кръщавани в един ден през 1919 г.
За бодрата старица един от най-ярките спомени и до днес е за нейното пребиваване в дома на героя от Балканската война ген. Стилиян Ковачев. Когато била на 17 ненавършени през 1936-а, работила 6 месеца като слугиня в дома на генерала в София. Тогава той бил на 76 г.
В онзи момент Мария била младо момиче и дори не била чувала, че нейният господар е бащата, който през 1914 г. не дал дъщеря си Димитрина за жена на военния аташе на Турция у нас майор Мустафа Кемал, известен по-късно като Ататюрк.
Изпепеляваща била любовта между двамата, навремето за нея говорела светска София
От 1914-а обаче била изтекла много вода и в семейството вече никой не споменавал за това. Димитрина живеела отделно със съпруга си - адвокат Деян Деянов, и трите им деца.
Навремето традицията в Сенник била такава - момчетата да ходят на гурбет като градинари в Унгария или Чехия,
а момичетата се хващали слугини на богаташи в София,
за да се подготвят добре за бъдещия си семеен живот. И Мария попаднала в София по този начин. Тъкмо била завършила трети прогимназиален клас - 7-и според днешните представи. Там я изпратила майка Гена. Властна жена била, изстрадала много в живота. В Балканската и следващите войни изгубила съпруг и 2 деца. Омъжила се повторно и през декември 1919 г. се родила Мария.
Мария първо работила при други, после попада в дома на ген. Ковачев.
“... още помня, че къщата беше на ул. “Раковски” №156. Аз бях настанена в отделна стая на тавана, в нея се влизаше по стълба направо от кухнята. Ковачеви
не ме деляха, често ме канеха да обядвам или вечерям с тях
на масата, казва някогашната слугиня.
Един ден излязохме двамата на пазара и той ми вика: “Марийке, яде ли ти се нещо, кажи и ще ти купя”. И аз поисках грозде, на сергиите имаше памид. И той ми купи, не помня колко - килограм ли, повече ли. Но
генералът често идваше с мен на пазара
- той пазаруваше, аз вървях след него и носех чантите. Стъпваше бавно, тежко, вече беше болен. Понякога готвехме двамата в кухнята. Винаги беше добър с мен”.
През 1936 г. ген. Ковачев вече е вдовец. Той имал 3 дъщери и син - Теофана, Димитрина, Олга и Тодор, когото баба Мария нарича Тотьо.
На Гергьовден през 1936 г. Ковачев е произведен в чин генерал от пехотата - най-високото звание в царската армия на България. Момичето станало неволен свидетел на това радостно събитие в живота на стария воин.
“Той имаше навика, като влезе вкъщи, първо да си измива краката. Слагаше леген на малко столче и потапяше в него краката си. Виждах, че е стар и му е трудно да се навежда, затова предложих да му помогна. Той ме погледна:
Как си представяш, че ще миеш краката на един генерал
Такъв е останал в спомените на 96-годишната Мария Мирчева от Сенник ген. Стилиян Ковачев - участник в Априлското въстание и в 4 войни след това, военен министър в кабинета на Стоян Данев, макар и за кратко. След като изкарва близо 6 месеца като слугиня в дома му, тя се прибира на село и на 18 г. се омъжила. “Бързах, за да не остарея”, казва с усмивка. Повече никога не вижда генерала, който умира през юли 1939 г. в същата къща, където тя му прислужвала.
Много по-късно тя узнала за любовта между дъщеря му Димитрина и младия Мустафа Кемал, за твърдото бащино “не”, когато турчинът поискал ръката на Мити, за това как Ататюрк до края на живота си страдал и не забравил никога българската си изгора.
Позицията на ген. Ковачев за Ататюрк е била, че никога няма да даде дъщеря си на човек, който се е сражавал срещу него и родината му – през 1912 г. ген. Ковачев е главнокомандващ на IV българска армия и води боевете при Булаир и Шаркьой, а от другата страна срещу неговата армия e бил именно Мустафа Кемал.
Рожденичката ни изненада с вкусни сладкиши, направени от сръчните й ръце. Тя ни сподели, че има само едно желание: "Възможно ли е поне веднъж в седмицата някой добър човек да ми пазарува, защото магазинът е далеч от дома?".
Мъдрата и трудолюбива баба Мария сама се грижи за градината, сама си цепи дървата и поддържа в образцов вид двора и къщата.