Спомени от соца: Завърших гимназия със златен медал  

Някои помнят, а някои може би са забравили, но в годините на социализма, особено в елитните училища и гимназиите, се завършваше с грамоти и медали.

В моята Първа мъжка гимназия в Пловдив, където е преподавал Димитър Благоев-Дядото, тъкмо беше дошъл за директор другарят Димо Димов. Прехвърляха го при нас явно като партийно наказание, защото идваше от елитната в града Английска гимназия. Той седна на стола на Бай Калчо – Калчо Калчев, куц партизанин, който, макар и много строг и принципен, нещо се беше издънил с дисциплината, та го пратиха в пенсия.

Та като добутахме края на учебната година, другарят Димов събра випуска в актовата зала на школото и държа реч. Тая реч, освен че съдържаше дежурната повеля на Дядото – да сме борци в живота, съм я запомнил за цял живот и защото имаше елемент на истина, който ме преследва и до днес.

Раздаде другарят Димов златните медали на отличниците, какъвто бях и аз, и вика: „Раздадохме златните медали, а сега започваме да раздаваме и сребърните. Които имат същата стойност!“.
Потрес. Ей така го изкарах тоя живот тук, в България. Тук златните медали винаги са със същата стойност, както и сребърните, че даже и бронзовите. И като се замисля, това обяснява всичко за хала, на който сме.
 
Милен Михайлов, Пловдив