Спомени от соца: Парното беше 15 лв. на месец, токът – 2 стотинки

„Произхождам от бедно, работническо семейство“. С това „класическо“ изречение започваше биографията на всяко „чавдарче“, „пионерче“, „комсомолче“ и кандидат партиен член. Истината невинаги бе една и съща, но значеше много. А то е, че ти и твоето семейство не сте противници на „народната власт“. Но тя бе толкова „народна“, колкото днес е „демократична“. Моето поколение израсна и се нагледа на дружбата с Тито благодарение на Димитров, намаление на цените при Червенков, прегръдките с Никита Сергеевич и Брежнев, бензина по 20 стотинки.

Шпек саламът по 4,00 лв., токът по 1 ст. нощна и 2 ст. дневна тарифа. Парното 10-15 лева за месец на апартамент при напълно отворени кранове на радиаторите. Телефон 2-3 лева месечно. Заплати 150-200 лева и хладилникът винаги зареден, защото гостите се появяваха, без да ги чакаш. Почивка всяка година на море или планина, някога и двете.

Какво липсваше на нашето поколение? Може би изказването на собствено мнение по въпроси за развитието на страната и приоритетите на това развитие. Социализмът беше изкривен и изроден. За едни той беше настъпил, а за други бе мечта. И тогава се появи разделението на нашия богоизбран трудолюбив и толерантен народ. За съжаление, ние не бяхме подготвени за натрапената ни „демокрация“. Този обществен строй ни е чужд и непонятен. Двадесет и девет години след провъзгласяването му ние още не можем да усетим ролята на народа - „демоса“. Но какъв народ сме ние? Търпим толкова некомпетентни и крадливи управници, които избираме на следващите избори, макар да сме сигурни, че пак ще ни излъжат. Ще се събудим ли? Можем ли да се организираме и пометем тази плява, която ни залива от години? За този период от живота ни страни като Сингапур, Южна Корея, дори Виетнам ни изпревариха с половин век. Защо трябва да се предаваме? Не сме ли способни да си подредим държавата, да заживеем като достойни наследници на велики владетели? Можем ли да го направим и кога?
 
Митко Павлов