Спомени от соца: Няма да забравя моя бал в Двореца на пионерите!  

Наскоро с моята съученичка Руми си спомнихме за новогодишните балове в Двореца на пионерите в София. И двете бяхме в кръжока по изобразителни изкуства и преподавателката ни даде специални лични покани за този празник. Те представляваха чудесна цветна къщичка – около нея джуджета и Снежанка. Раздаваха такива покани и на другите деца, но се падаха само по 1-2 на клас за пълните отличници. Колкото и да беше голям, светъл и луксозен, нямаше начин Дворецът да събере всичките пионери в залите си.

На Нова година той се превръщаше в някаква вълшебна приказка, всяка година на различна тема. Помня веднъж беше „Океанът и неговото дъно”. Не се жалеха пари – държавата никога не се стискаше за децата. Като не броим огромната елха, подарък от пионерите в Москва, целите коридори и залите се превръщаха от опитни художници примерно в морско дъно. Нямаше и милиметър по стените и таваните им, незает от великолепни цветни пана с причудливи риби, морски звезди, медузи и водорасли, с корали и др. Всяко дете наистина попадаше в царството на Нептун. Във всяка зала беше приготвена и изненада – в кинозалата, например, пионерският драмсъстав на Двореца изнесе страхотната пиеса „Дъщерята на капитана”. Помня, че с Руми – тогава бяхме в IV клас, много плакахме за главната героиня. После ни маскираха – аз бях негърчето от „Чичо Томовата колиба”.

Върху лицето ми художници опънаха черно трико и се виждаха само очите. А понеже косата ми беше гъста и къдрава, заприличах досущ на истинско негърче. Един батко ми подвикна: „Хей, негърче, кой е авторът на книгата?”. Гордо му се изрепчих: „Хариет Бичър Стоу”. Навсякъде се носеха групи от весели маскирани деца с балони и елхови клони, свиреше музика. Изведнъж се появи Дядо Мраз, който отвори торбата и за всеки имаше по пакетче с шоколадче, един портокал (тогава бяха дефицитни!) и цветни моливчета. На никого просто не му се тръгваше от този първи детски пионерски бал, който обаче ще остане винаги в паметта на всеки. Сега няма такива балове. Да, родители могат да заведат децата си на Дисниленд в странство. Но за това са нужни много, много пари. А кое обикновено българско семейство може да си позволи подобен новогодишен разход?
 
Мария Стоянова, София