Спомени от соца: Не искаш в ТКЗС? Слагат ти печат „Кулак”

След 9 септември 1944 г. в моето село няколко „видни“ комунисти – малоимотни и без земя, основаха ТКЗС. Трябваше им канцелария за водене на счетоводни работи и двор за настаняване на работния добитък – коне, волове, дребен инвентар за обработване на земята. Бях малък, но добре си спомням. Беше зимен ден. Сняг до колене. На нашата улица живееше достоен за уважение богат човек. Дойдоха другарите и изхвърлиха семейството му на улицата, за да превърнат къщата му в канцелария на ТКЗС. В големия двор, където имаше казани, в които селяните варяха петмез от захарно цвекло, настаниха инвентара и животните.

Улицата се изпълни с хора. Един възрастен човек, който нямаше наследници, прибра изгоненото семейство. Беше дядо Иван Ковача. У него семейството живя, докато не дойде заповед „от горе“ да върнат къщата и двора на потърпевшите. Било нетърпима, прибързана грешка.

Местните власти не спираха обаче кампанията за влизане в ТКЗС. Групи от агитатори ходеха вечер и сутрин рано в домовете на стопаните и ги насилваха да подписват протоколи за членство в стопанството. Още в началото някои се огънаха и станаха членове със собствена земя, инвентар и добитък.

Задължаваха по-големите момчета късно вечер, когато хората са заспали, да пишат с вар и боя по зидовете на стопаните, невлезли в ТКЗС: „Кулак – народен враг“.

Първите години бяха доста трудни за ТКЗС. Не достигаше работна ръка, нямаше машини за обработване на земята. Чак по-късно стопанството се сдоби с първия си трактор „Вомаг“. С него можеше само да се оре. Жътвата на есенниците ставаше на ръка и с конски жътварки. Разчиташе се и на млади хора бригадири, които учеха в града, за окопаването на пролетните култури. Всеки ученик или студент трябваше да отработи в ТКЗС определен брой човекодни, за да получи бележка, с която да продължи образованието си. Караха ги да пекат и тухли, с които се строяха стопанските сгради. Младежите обаче, под ръководството на комсомолската организация, бяха ентусиазирани и отиваха на работа под строй и с песни. Нямаше отърваване от бригадата!
 
 
Велчо Нанев, Разград