Спомени от соца: Когато във влака имаше вагон-ресторант

Днес БДЖ е синоним на разруха: изпочупени влакове, мръсни купета, вагони от нашето детство, дългове, рушащи се гари, закрити линии, смрад, мизерия. Сега го наричат транспорт за бедни. Ама и те са хора и всеки човек има право да пътува в прилични условия, все пак сме 21. век и сме членове на ЕС. Но с родното БДЖ положението изглежда неспасяемо. И все още разстоянието от София до Варна се пътува за осем часа – все едно сме миналият век. А и да платиш близо 30 лв. за първа класа при царящата във вагоните отблъскваща мръсотия, никак не е евтино.

При обругавания социализъм влаковете бяха чисти, приветливи, пътувахме с удоволствие. Дори бяхме сред модерните страни в железопътното и вагонно строителство.
Спомням си шестместните първокласни и второкласни купета, в които имаше радио. Да не говорим за вагон-ресторанта с перденца и масичка. Там убивахме скуката от пътя, завързвахме приятелства с непознати, бистрехме политиката на по ледена бира и вкусни кебапчета. Така пътуването минаваше неусетно. Сега вагон-ресторантът е само мил далечен спомен и немислим лукс за БДЖ по време на сполетялата ни демокрация.

В „Янтра-експрес” например имаше влакови стюардеси, които разнасяха закуски, топли и разхладителни напитки. А много от пътниците предпочитаха удобните сепарета на вагон-ресторанта.

През 1985 г. към култовия „Янтра-експрес” е закачен киновагон. Новата атракция за пътниците е направена в чест на XIII конгрес на БКП. За целта е преустроен второкласен вагон на БДЖ. В неговата пълна промяна се включват специалисти от Вагонното депо в железничарския град и експерти от „Окръжно управление „Кинефикация” – Велико Търново. Вагонът разполага с 42 места, поставени амфитеатрално. Прожектират се игрални и късометражни филми. Интересът бе голям, местата не достигаха.
 
  
М. Михалев