Спомени от соца: Хладилникът ми „Мраз” още работи

Преди 1989 г. човек можеше да си купи малко, но качествени стоки. Магазините бяха празни, луканка и кока-кола се намираха трудно, понякога и с връзки. Бананите ги чакахме цяла година, за да си хапнем на Нова година, а Дядо Мраз ни носеше понякога и подаръци от „Кореком”.

На почти всички стоки, които се продаваха, пишеше, че са произведени в България, а понякога и “Сделано в СССР”. Тогава хората бяха доста по-слаби, много слаби. Колбасите имаха невероятен вкус, а доматите бяха сочни, червени и 100% български. Да не говорим за лютеницата. Прясното мляко беше в найлонови пликове, които почти винаги бяха доста мръсни отвън, а киселото беше в стъклени бурканчета с невероятен вкус и качество. Трябваше да връщаме бутилките от бира и газирано, а в кварталния магазин винаги казваха: „Само празно за пълно”.

Стоките за бита бяха родно или съветско производство, но бяха много здрави. Моят хладилник „Мраз” още си работи.
Днес е точно обратното. Хората масово страдат от наднормено тегло и високо кръвно, магазините са пълни, но продуктите са скъпи, а и не знаеш какво има в тях. Има ГМО, хидратирани мазнини, мононатриев глутамат, аспартан и други. Бялата и черната техника не струват, направени са така, че след няколко години да се развалят и да си принуден да си купиш нови. Та вече се чудя кога качеството на живот беше по-добро.