Спомени от соца: Чествахме пищно 1 май, трудещите се не бяха роби    

И този Първи май беше отбелязан вяло. А Първи май не е просто празник, той е ден на борбата за справедливо общество. Рехаво се появи КТ „Подкрепа”. Този профсъюз безполезно паразитира вече четвърт век. Неговият създател, д-р Тренчев, след като сътвори достатъчно беди на българското общество, безславно напусна „фронта”. Не е известно този профсъюз да е помогнал на трудещите се.

Първи май бил празник на работещите, а не на партиите, заявяват профсъюзните ръководители. КНСБ пък излиза с препоръки и изявления без реални действия. И този профсъюз досега нищо не е направил за работещите братя. На практика селскостопанските работници, които ни хранят, отдавна са забравени. Останалите труженици са хвърлени в ръцете на частниците, които често не им изплащат заплатите – съвременни роби. Но профсъюзите мълчат. Пренебрегнати са образованието и науката. Дори научните работници бяха наречени „феодални старци”. За състоянието на армията и правозащитните органи да не говорим.

Скромната манифестация, която бе проведена от БСП, беше освиркана от група лумпени. В цял свят обаче трудещите се честваха тържествено извоювания с кръв празник.

През „тоталитарното” време, колкото и да го отричат, отношението към трудещите се не беше такова. Първенците в науката, културата и производството бяха зачитани и подходящо награждавани, най-често с морални награди. Сега всичко се купува с пари.

Първи май се честваше много тържествено, с пищни манифестации и общи трапези. Всичко се правеше в интерес на обществото. Сега на преден план медиите отразяват партийните боричкания и различни интриги. Изключение правят пенсионерските издания.

Трудещите се днес са трето качество. Ще завърша с една сентенция от предишното време: В едно семейство синът запитал баща си как са разпределени длъжностите в тяхното семейство. Ами аз съм партията, казал бащата, майка ти е държавата, а баба ти – профсъюзите. Ясно, казал синът, партията прави секс с държавата, а профсъюзите спят.
Тогава имаше една партия. Сега партиите са много – жална й майка на държавата.
 
 
Христо Христов-Референта, Правец