Носихме сено за конете на братушките през 1944 г.

Животът ми е изпълнен с много мили и незабравими спомени.  Карат ме да се върна много, много назад във времето и да споделя някои от тях в любимия ми вестник.

Беше няколко дни след 9 септември 1944 . Във Велико Търново бе пристигнала войскова част от съветски бойци червеноармейци. Баща ми имаше два хубави коня. Пристига служител от кметството в малкото балканско селце Рачовци, където живееше, и му възлага да събере сено от селото и да го закара до Търново за конете на братушките. Раздвижиха се в селото. От всяко семейство донесоха по едно въже сено. До вечерта натоварихме каруцата.

На другия ден в тъмни зори баща ми впрегна конете в каруцата. Взе и мен,  15-годишното момче. Седнахме върху сеното и потеглихме. Към обяд пристигнахме във Велико Търново и спряхме на определеното място с готовност да разтоварим сеното. В това време при баща ми дойде един офицер и каза: „ Не разтоварвайте сеното. Налага се да разменим Вашата каруца с руска, която е със счупена задна ос". Баща ми не възрази. Нали навсякъде бе издигнат лозунгът „Всичко за фронта, всичко за победата над фашизма!".

Оставихме нашата каруца със сеното. Впрегнахме конете в руската каруца, която имаше много хубав външен вид, въпреки че задната ос беше счупена и привързана с едно обло дърво. До вечерта пристигнахме в село. На другия ден баща ми закара каруцата при двамата Рачовски майстори, които имаха коларска работилница в Трявна. Смениха оста и каруцата стана от хубава по-хубава. Тази каруца в движение издаваше особено приятен звук. Имах чувството, че свири оркестър! Каруца с такъв звук в района нямаше. По звука познавах, че това е руската каруца.

През 1959 г. в Тревненския район бе образувано ТКЗС. Баща ми я предаде на стопанството заедно с конете. Доста години се чуваше из района звукът на чудната руска каруца.
Каква е съдбата й в момента, не можах да науча. Може би е
присвоена от някой човек от стопанството или е минала към отпадъци.
 
 
Пенчо Г. Пенчев, учител-пенсионер, Трявна