Демокрацията ни отне асамблеята на Людмила „Знаме на мира”  

1979-а бе обявена от ООН за Международна година на детето. В началото на юни 1978 г. Людмила Живкова, председател на Комитета за култура, предлага по този повод в България да се организира изложба на талантливи деца. Така възникна идеята за асамблеята „Знаме на мира”, която се превърна в международен фестивал на детското изкуство под егидата на ЮНЕСКО. Мотото на проекта бе “Единство, творчество и красота”.

Името и девизът на асамблеята са заимствани от философската система на Николай Рьорих – руски художник и философ.

Целта на асамблеята бе да се събират даровити деца от различни страни, които да се картотекират и да се следи как се развиват. Така страната ни трябваше да си изгради световно лоби.

На 16 август 1979 г. в София бе открита Първата международна детска асамблея „Знаме на мира“, в която участваха деца от 79 държави. В последния асамблеен ден, в подножието на Витоша, бе открит и парковият комплекс „Камбаните“. В центъра му се издигаше висока бетонна конструкция от правоъгълни тела, ориентирани към четирите посоки на света, а в най-високата част на монумента бяха вместени седем камбани – символ на седемте континента. Те бяха и акомпаниращи инструменти при концертни изпълнения на основните музикални камбани – 18 на брой, монтирани в основата на пилоните. 

Строителството на монумента бе осъществено за 30 денонощия. След смъртта на Людмила през 1981 г. в него бе вграден барелеф в нейна памет.

В първата асамблея участваха деца от 79 държави и събитието бе истински празник за тях. До 1989 г. в София се проведоха четири асамблеи, в тях участваха общо 3900 деца от 138 държави и 14 000 деца - от България. Заради „Знаме на мира“ в България гостуваха световни знаменитости като Ленард Бърнстейн, Херберт фон Караян, Джани Родари и др.

След като дойде демокрацията, на 30 август 1990 г. българската страна прекрати международното движение „Знаме на мира“ и прекъсна международните контакти. През 1999 г. дъщерята на Людмила - Евгения Живкова, се опита да възроди асамблеята, но без мощната подкрепа на държавата това се оказа невъзможно.