Семейство живее при кучешки условия, спи на пода!

В схлупената кирпичена къщурка на 65-годишния пенсионер Таки Садулов, съпругата му Фатматюл и сестра му Селвер още от вратата „намирисва” на сиромашия до шия. Впрочем врата няма, вместо джамове – найлони, и легла няма – тримата спят на пода и зъзнат в януарския студ, а мижаво кюмбе грее по-скоро за осветление. Скотове!
От покрива могат да се броят звездите, но от там само им „гостуват” снежинки. Такова е дереджето им от март м.г., когато натрупаният сняг го сринал. Местни майстори се опитвали да го позакърпят, но усилията им излизали „козметични”, трябвало основен ремонт, а за целта били необходими хилядарки. Тримцата откъде да ги намерят тия пусти хилядарки, след като преживяват на ден с по… 8 лева. Сума, която депутатите не познават, защото гледат само на „зелени гущери” в пачки.

Пенсионерът и жена му се грижат за обездвижената Селвер и за собственото си оцеляване, 24 часа в денонощието прекарват под вмирисаните завивки, завити през глава. А така дали им е топло, дали имат шанс да не замръзнат в студените нощи, само те си знаят. Нищо чудно някоя заран да открият вкочанените им тела, навестени от бялата смърт!

А в смъртния им акт диагнозата да бъде „бездушие”… Таки е астматик, няма пари за скъпи илачи, съпругата му пък се предвижва трудно, а сестрата на Таки, Селвер Садулова, не може да се обслужва без чужда помощ. Живи да ги ожалиш, милите! Децата им отдавна са запрашили по чужбина, по думите им, помагат с каквото могат. Действителността обаче е много, много по-различна от това, което виждаме. По правило социалните работници си стоят на топло в уютните държавни канцеларии, от опит знаем, че реагират само при спешни сигнали, но пък си имали срокове. А едно злочесто семейство иска само покривът им да бъде поправен, за да не остане съвсем на открито в тази люта зима.

„Хората не са мързеливи, Таки дори се опита да гледа животни, за да оцелеят, но тежкият сняг миналата година срути покрива и на обора им, а пари, за да го поправят – йок. Всички от Болярци им помагаме с каквото можем, тяхна комшийка им носи храна, новият ни кмет пък им осигури дърва за огрев. Но как да се сгреят в къща без покрив”, разказват местни, където милосърдието въпреки тоталния недоимък все още съществува.