Стефан Цанев: Потресен съм! Непростимо е творци като Чапкънов да завършват мизерно в старчески дом

Специалната награда на София за изключителен принос в културата беше присъдена на големия поет, писател и драматург Стефан Цанев, който наскоро навърши достолепните 90 години. А статуетката, дело на скулптора Георги Чапкънов, реплика на статуята „София“ в центъра на столицата, му бе връчена от кмета на София Васил Терзиев в навечерието на 17 септември – празникана града, който „расте, но не старее“.

На церемонията по награждаването Стефан Цанев благодари както на хората, които го обичат и казват добра дума за него, така и на онези, които не го обичат, защото по думите му „тяхната вражда събужда в мен и поддържа чувството за съпротива. Защото изкуството е съпротива. съпротива против неправдите, съпротива против мълчанието, когато е несправедливо, съпротива против апатията, съпротива срещу смъртта“.

Ето какво каза Стефан Цанев в интервю за „Ретро“.
 
– Г-н Цанев, как приемате напълно заслуженото отличие, което кметът Васил Терзиев ви връчи?

– Много се радвам за наградата, особено се радвам на статуетката, защото с автора ѝ съм дългогодишен приятел. Така че радостта ми е двойна.

– Г-н Чапкънов как е?

– Никак не е добре. С очите не са добре нещата, като цяло също, и живее в безумна самота. Не знам как, кой и защо, отстрани много лесно се съди, но бях потресен вчера, когато ходих при него. Той е настанен в старчески дом в Банкя. Зарадва ми се, когато ме видя.

Много е тъжно, че такива художници и личности завършват по мизерен начин. Нашата държава има ли го предвид изобщо това? Христо Фотев така завърши живота си, Александър Геров също, въобще много голямо безхаберие към съдбата на хора с принос към културата и изкуството. Докато сме живи, както виждате, много ни награждават. Като се разболеем и остареем, айде довиждане. Просто е непростимо това! Използвам случая да ви го кажа.

– Бихте ли коментирали една много актуална за обществото тема в последно време – случаят „Петрохан“?

– Аз чета, следя случая, действително, но не искам да коментирам. За мен е непонятно какво се е случило там и ако се е случило, както се говори, е нещо жестоко и невероятно. Не е в моите компетенции да давам мнение, не искам да се бъркам в неща, които не разбирам. Не съм в течение, има си полиция, психолози и други специалисти.

– Да, така е, има разследващи, но аз ви питам като публицист и обществена личност за мнението ви…

– Най ми е мъчно, че пак се замесват имената на Майсторов, на съпругата му покрай целия този въпрос. Представям си какво им е на тях (бел. авт. – големият живописец Николай Майсторов, пастрок на Ивайло Калушев, Стела Майсторова, майка на Калушев).

– Смятате ли, че шумното огласяване на много детайли около този случай е свързано с кандидатпрезидентската надпревара?

– Не, не знам. Не ми се вярва. Не дай Боже, да стигнем чак дотам!

– Вие имате ли си фаворит сред кандидат-президентите?

– Не, нямам фаворит засега. Да спрем дотук с въпросите.