Защо изпитваме носталгия по соца

В днешно време непрекъснато хората от старото поколение си спомнят за годините на социализма с неприкрита носталгия. Психолозите твърдят, че това не е свързано конкретно със социалистическия строй, който все градяхме, а е по-скоро идеализация на отминалите младежки години. Да, вероятно в някаква степен имаше известна сигурност, доколкото можеше да предвиждаш бъдещето си.

Но в бъдещите планове имаше неща, които трудно можеше да реализираш веднага и в този момент. Можеше ли да си купиш жилище, и то веднага – не, не можеше. А кола? Също не можеше. Можеше ли да си направиш пътуване в чужбина, да отидеш да разгледаш друга страна, да починеш, да си купиш нещо – не, не можеше. А спомняте ли си списъците с чакащи за телевизор или електрическа печка „Мечта“? Задължителните манифестации на 1 май, 9 септември, 7 ноември, на които с досада минавахме покрай партийните вождове в национален план – София, или регионален – в по-малките населени места. А всъщност единствения ни най-български празник – 24 май, го брояхме за детски и го подценявахме.

Честни ли бяха изборите в онези години, когато бекапето печелеше все с по 99,97 процента, а пък народът масово уж ликуваше за изборната победа, сякаш някой си е мислил, че друго ще се случи. Ами дивотията с двегодишната казарма, която буквално отнемаше две от най-хубавите години на младите българи. Там, видите ли, се ставало мъж. Глупости, вместо да учат, да овладяват занаят, да следват, войниците имаха за задача да задържат въображаемия натовски враг до идването на братушките. Въобще тази думичка братушки набързо изчезна от речника ни, като ги гледаме днес що за стока са. Не че онези отвъд океана са страхотен пример, особено пък със сегашния им президент.

Не може да се отрече обаче, че въпреки малкото стоки в магазините храните поне бяха истински. Млякото беше истинско, сиренето и кашкавалът също бяха истински. В саламите нямаше голям избор, ама бяха от истинско месо. Нищо че качествена храна можеше да си купиш с познати и връзки. Връзките бяха истинско богатство, истински социалистически парадокс. Хората с връзки бяха сякаш по-така, по-специални. Ако пък връзките бяха свързани и с някой големец от партийната йерархия – това беше попадение в десетката направо. Сигурно още много може да се каже, но накрая самият Живков характеризира соца с думата недоносче. Какво повече да се каже.
 
Васил Анастасов, Силистра