Спомен за лятната ваканция при баба и дядо на село

За много деца по времето на социализма лятната ваканция започваше с едно дългоочаквано пътуване – към селото на баба и дядо. След последния училищен звънец градовете оставаха зад гърба ни, а пред нас се откриваха два или три месеца свобода. Тогава почти всяко дете имаше роднини на село, а малките населени места през лятото се изпълваха с живот и детски смях.

Пристигането на село беше истински празник. Бабите посрещаха внуците си с домашно приготвена храна, а дядовците нетърпеливо показваха какво е пораснало в градината. Денят започваше рано – с кукуригането на петела и аромата на пържени мекици, който се носеше из цялата къща.

Храната беше истинска – домати и краставици, откъснати направо от градината, домашно сирене, прясно мляко и топъл хляб от селската фурна. Разбира се, имахме и задължения. Помагахме в градината, хранехме животните или събирахме плодове. Тогава тези задачи невинаги ни харесваха, но днес мнозина признават, че именно така са се научили на труд и отговорност.

След работата идваше времето за игри. Нямаше интернет, таблети и телефони. Имаше улици, поляни и приятели. Прибирахме се едва когато се стъмни. Карахме колела, скачахме на въже и ластик, играехме на криеница и гоненица. Катерехме се по дърветата, беряхме черници, джанки и череши, а понякога се прибирахме с ожулени колене и скъсани гуменки.

Днес, за жалост, много от селата пустеят, с порутени изоставени къщи. Сега тийнейджърите не се отделят от телефоните и не познават истинския вкус на детството – време на свобода, истински, а не виртуални приятелства и безгрижни летни дни.