Сребърната конституция утвърждава монархизма в България  

Стремежът и целта да бъдат укрепени социално-икономическите и политическите проекти в българското общество след Освобождението водят до създаването и приемането на Търновската конституция на 16 април 1879 г.

В следосвобожденската ни история конституцията представлява символ на правовата и независима държава, на желанието на политическия елит българската нация да получи основен закон, изработен по модерен и ефикасен начин. Различията относно правата и свободите, застъпени в него, довеждат до първото разделение сред управляващите среди и водят до формирането на либерална и консервативна партия.

След приемането на конституцията обаче се проявяват и нейните недостатъци. Макар пропуските да са видими за всички, задачата да се свика Велико народно събрание, чрез което да бъдат гласувани и приети нужните изменения, се оказва трудна.

Великото народно събрание (ВНС) е специализирана законодателна институция в България. Разполага с разширен състав в сравнение с Обикновеното народно събрание и притежава изключителните права да решава определен кръг въпроси. Според Търновската конституция само ВНС има правото да прави промени в конституцията при нужда. Това се случва по описан специален ред и с определено парламентарно мнозинство (квалифицирано мнозинство, т. е. 2/3). Този значим за времето си акт се извършва от министър-председателите Стефан Стамболов на 15 май 1893 г. и от Александър Малинов на 11 юли 1911 г.

Стефан Стамболов, който е начело на държавата за период от 7 години, нарежда свикването на IV Велико народно събрание в Търново във времето от 3 май до 17 май 1893 г. За председател е избран Димитър Петков. Сред направените важни промени се открояват смяната на обръщението към монарха – от „Светлост“ за княза и „Сиятелство“ за принца – на титлата „Царско височество“. Наред с промяната на титулатурата причината за изменение в конституцията е и сватбата на княз Фердинанд Сакскобургготски с пармската принцеса Мария-Луиза Бурбонска. Въпросът за бъдещата религия на престолонаследника е решен в полза на католическите претенции на Бурбоните. Решението е записано по следния начин, за да не води до нарушаване на разпоредбите, определени от Берлинския договор:

Чл. 38 Българският Княз не може да изповядва никаква друга вяра осен православната. Само Князът, който по избор е стъпил на българския престол, ако принадлежи към някое друго християнско изповедание, както той, така и първият престолонаследник, може да останат в него.

Направени са промени, които касаят вътрешнополитическия живот на страната. Някои историци ги определят като чужди на демократичния ред, докато други ги намират за необходими предвид времето, в което са извършени. Увеличен е мандатът на Обикновеното народно събрание от 3 на 5 години, намален е броят на народните представители – по един на 10 000 души, а при Велико народно събрание – по двама на 20 000 души. Създадени са и две нови министерства – на обществените сгради, пътищата и съобщенията и на търговията и земеделието.
Промените, извършени по време на управлението на кабинета на Александър Малинов, са предшествани от изменения статут на управление. От автономно трибутарно Княжеството става Царство България. Актът на обявяване на независимостта е извършен на 22 септември 1908 г. в Търново. Поради различни съображения, станали обект на критика от всички политически партии, правителството на Александър Малинов забавя повече от две години този процес. На V Велико народно събрание, заседаващо в Търново от 9 юни до 9 юли 1911 г., председател е Стоян Данев. След направените промени Търновската конституция става известна като „Сребърната конституция“ заради обкова си от благороден метал. Всички думи като „княз“, „княгиня“, „Княжество“ са заменени съответно с „цар“, „царица“, „ Царство“.

Сред другите по-важни промени е тази на чл. 17, с която се ограничават правомощията на Народното събрание за сметка на царските.

С реформите в Търновската конституция от 1893 и 1911 г. се наблюдава тенденция към намаляване правата на Народното събрание и засилване тези на монархическата власт. Промените, касаещи вътрешната политика, са по-скоро от допълващ характер, отколкото с цел радикално преобразяване на основния закон.

Основните политически, граждански и обществени фундаменти на Търновската конституция остават обаче без промяна през годините между нейното приемане и влизането в сила на Димитровската конституция (1947 г.).

Търновската конституция постановява, че всички български поданици са равни пред закона, властите са разделени, индивидът има право на свобода, частната собственост е неприкосновена, личната неприкосновеност е гарантирана, както и тази на жилището и личната кореспонденция.