Само кино „Влайкова“ и сладкарницата оцеляха на любимата ми улица

С носталгия ние, родените през 50-те и 60-те години, си спомняме за тихия и спокоен квартал, намиращ се съвсем близо до центъра около столичната улица „Иван Асен II“. Съчетаващ в себе си както високоетажни кооперации, строени през 30-те и 40-те години на века, така и множество малки къщички семеен тип с китни дворчета. Много зеленина, много цветна шарения особено през пролетта, като се почне с кокичета, лалета, нарциси, зюмбюли, безчет люлякови дървета, които през втората половина на април придаваха едно особено ухание на целия квартал.

Три фурни, които бълваха непрекъснато топъл ръчен хляб – типов, „Добруджа“ и бял. Няколко бакалници, млекарници, магазини за плод и зеленчук. Имаше две сладкарници, кино „Влайкова“, две обущарници – в онези години това беше важно, обувните магазини не бяха кой знае колко много, възможностите на хората не бяха високи и обувките се доизносваха до края. Имаше шивашко ателие, магазин само за кафе, ателие за ремонт на електроуреди, няколко месарници и колбасарско магазинче.

Естествено, очарованието на квартала се свързваше и с близостта на Борисовата градина – тогава Парк на свободата. В интерес на истината хората от махалата използваха във всекидневието първото, оригиналното име и много по-рядко официалното тогава. Кварталът имаше и стабилни транспортни връзки с центъра на града чрез двата трамвая – четворка и десетка, както и тролеи и автобуси по „Цариградско шосе“. В непосредствена близост е езерото на Орлов мост с лодките – една много стара столична атракция, както и националният стадион.

Поколения наред правехме първите си стъпки в образованието като първолаци в 12-о училище, тогава носещо името на Ленин. В по-ранните години на мястото на сегашното румънско посолство имаше столична автогара. С откриването на зала „Универсиада“ кварталът се сдоби с място за провеждане на различни концерти и събития от света на естрадата, там в един период се провеждаха и абитуриентските балове на софийските училища. Двете малки градинки – едната до „Стъклената спирка“, а другата между блоковете до 12-о училище, бяха любимо място за игра на децата от всички възрасти. В квартала имаше детска градина, ясла и разбира се, сградата на 19-а поликлиника, няколко аптеки. Въобще удобства, необходими за един пълноценен живот, в който всичко ти е разположено буквално на няколкостотин крачки.

Такъв беше кварталът от моето детство. До днес са запазени непроменени киното, сладкарничката „Пчела“ и аптеката на ъгъла на „Светослав Тертер“ и „Иван Асен“. Къщичките в страничните улички силно са намалели и са отстъпили мястото си на кооперации. Намаляла е зеленината, шаренията от цветя, отишло си е поколението, живяло онзи живот.
 
Андрей Стаматов, София