Спомени от соца: Колехме прасето на село и затваряхме буркани за зимата

Цяло лято на село при баба и дядо! Игра и свободия! Свободията си я „заработвахме“. Всички малчугани бяхме от ранни зори, още преди изгрев слънце, на нивата, на бостана или на тютюна. Като свършехме работата по кошовете с тютюн (нанизан и проснат да съхне) и… по реката, по лозята, по овощните градини – никой не питаше къде сме.

През зимата, основно по Коледа, наставаше цялата залисия около клането на прасето и правенето на разни неща (които сега наричаме деликатеси), за да има за през годината… Да не говоря за всичките други празници, когато се колеха петли, кокошки, агнета, овце и т. н.

Дядо беше овчар в ТКЗС-то, а и той си гледаше около 30-ина собствени овце. Всяка есен се заколваше овцата и започваше една суетня, в която ние, децата, се забавлявахме и в същото време с удоволствие помагахме. След заколването и оцеждането на кръвта се насичаше заедно с костите на късове. Слагаше се в голям казан и го носехме до кладенеца – заливаше се със студената кладенчова вода, която няколко пъти се изливаше и сменяше с друга. Поне 12 часа – абе до другия ден. След това започваше голямото бъркане! Казанът върху огъня с нова вода, която точно покриваше месото. Отначало на силен огън и като завреше, се оставаше само на жар – да си къкри. Така няколко часа – на практика, докато водата почти изври и месото остане на собствена мазнина. Голяма част от костите се отделяха сами от месото и падаха на дъното.

В този момент казанът се махаше от огъня и месото се прехвърляше в една дървена копаня. Месото се обезкостяваше и обратно в казана пак на слаб огън, докато изври останалата вода и започне да се пържи. Тогава Баба слагаше солта, зърната бахар, черен пипер и дафиновия лист. Още топлото месо се прехвърляше в буркани, натъпкваше и след малко се заливаше с още топлата мазнина. После цяла зима се вадеше месото от бурканите и така, както си е студено, се хапваше или пък се готвеше с него.