Психологът Анастасия Димитрова: Умствената гимнастика пази от Алцхаймер!

Анастасия Димитрова е психолог, водеща на интелектуални тренинги за скоростно четене, суперпамет и гимнастика за мозъка.

Вижте съветите и как да опазим мозъка си здрав и работещ. Тя разкрива и от какво зависи бодростта на ума във всекидневието.

- Анастасия, според мрачния сценарий на медицината един от всеки трима, родени днес, ще си отиде от света с болестта на Алцхаймер. Може ли с умствена гимнастика да се намали рискът?

- До 2050 г. се очаква един на всеки трима българи да бъде по-възрастен от 65 г. Средната възраст на населението в България е нараснала от 30,3 г. през 1960 г. на 43 през 2013 г. Прогресиращото застаряване на българската нация я поставя по този показател на трето място в Евросъюза, непосредствено след германците и италианците. По бързия темп на стареене обаче България няма конкуренция не само в Европа, а и в целия свят. Това може да е само статистика, но въпреки застаряването, доказано е, че хората, които се натоварват интелектуално, запаметяват големи количества информация, използват мнемонични прийоми, практически не страдат от синдрома на алцхаймер и други видове деменции за разлика от повечето 80-90-годишни.

Умствената гимнастика води до увеличаване на невронната мрежа, способства за по-доброто хранене на мозъка, а той, подобно на един мускул, трябва да се използва и тренира, за да бъде във върховна форма. Затова не спирайте да учите езици, усвоявайте нови умения, пътувайте, слушайте разнообразна музика, свирете, танцувайте. Намерете онова, което истински ви харесва, така ще държите болестите на мозъка далеч от себе си.

- Трябва ли да променим начина си на хранене, на сън, за да опазим мозъка си бодър?

- Бодрият ум може да се предава и генетично, но е вярно и друго - влияят и семейната среда и възпитанието. Едно от важните неща, за да опазим бодър ума си във всекидневието, е именно начинът на хранене. Мазните, пържени, тежките храни са противопоказни. Най-добре е да наблегнем на плодовете, зеленчуците и ядките, при това в суров вид. Ако искате ударно да повишите потенциала на ума си, изберете черен шоколад. По време на умствени натоварвания - например изпити, яжте калорични плодове като банани, грозде, фурми. Хем ще ви заситят, хем ще ви осигурят нужната глюкоза за мозъка. Но не забравяйте да пиете вода, често проветрявайте, свежият въздух не изморява.

Здравият и достатъчен сън също е от ключово значение. Всеки има нужда от различна продължителност на съня, но оптималното е 7-8 ч. С по-малко сън мозъкът и тялото не успяват да си починат. Повече време, прекарано в сън обаче, е признак за физически или психологически проблеми. Когато много спим, даваме възможност на лявото полукълбо, което е доминиращото при повечето от нас, да се “налага” повече.

Тогава изостава нашето креативно мислене, творецът в нас мълчи, тъй като дясното полукълбо остава в сянка и се превръщаме в бездушен биологичен робот.

- Умствената гимнастика наистина ли ни пази от алцхаймер?

- Четенето е навик, бързото четене също. Само с това обаче няма как да си помогнем. Идеята е това, което четем, да съпреживяваме, да мислим върху постъпките на героите, да черпим опит от тях, да откриваме нов начин на мислене. Четете с мисъл, с идея, че правите именно гимнастика на ума, за да е здрав. 

Само краткотрайната памет има предел

Дълготрайната може да се тренира, да се развива, да се използват техники за запаметяване, да се стимулира с упражнения, почивка, правилното боравене с материала за запаметяване.

Хората намират частта с преговор за скучна и досадна. А именно той ни осигурява 50% от ефективното запомняне. Умът се развива именно при сблъсък с предизвикателства. Всичко останало е път към алцхаймер и останалите паметови деменции.

- Занимавате се с интелектуални тренинги. Разкажете за какво става въпрос по-подробно?

- Моята методика е за работа с възрастни, над 15-годишни. Детството е за игра, за създаване на умения за общуване, творчество и най-вече за получаване на любов. Ако дете има всичко това, с останалото то ще може да се справи и без нашата специална намеса. Средната скорост, с която четем в България, е 180-220 думи в минута. Уча ги как да четат по-бързо, но и по-качествено.

Абсолютно сигурна съм, че

паметта има неограничени възможности,

а способностите ни за четене са много повече от това, което сме научили в училище. Всичко е въпрос на правилни навици, формирани в детството. Интелектуалната работа, като четене, учене, запомняне, е едно огромно удоволствие, съпроводено от лекота и забавление, а не мъчително задължение.

- Какъв е вашият съвет?

- Ученето като цяло е чудесна профилактика. Остаряването на мозъка преди всичко е свързано с недохранването му с кислород и хранителни вещества, както и да отмие отпадъчните продукти и токсините.

С мозъка това най-често се случва, когато няма предизвикателства, като се сблъскваме с едни и същи проблеми и ситуации, без да проявяваме елемент на творчество. Всяко ново умение и знание предизвиква създаване на нови невронни връзки в мозъка ни, водещи до разширяване на невронната мрежа, по която протичат електрохимически сигнали, което означава бърза, остра, креативна мисъл и нахранен мозък.

---

Не стойте пред телевизора с калорична храна!

“Хората не обичат да напускат своята зона на комфорт, защото това е свързано не само с психическо натоварване, но и с висока енергийна консумация. Затова не се учудвайте, ако предпочетете да гледате телевизионно шоу или филм с калорична храна в ръка, вместо да овладеете нов език, да свирите на музикален инструмент или да научите нови стъпки от някой танц. Забележете, че в нашата култура е много разпространено от една възраст нагоре хората да се страхуват или дори да се срамуват да предприемат нови преживявания. “Аз съм вече стар да се уча и да се забавлявам.” Плюс пренебрегването на консултации при специалисти. Всеки от нас прави избор всекидневно: какво ядем, с какво се занимаваме, вършим ли неща, които ни правят щастливи, заобиколени ли сме с позитивни хора, учим ли, развиваме ли се, творим ли, играем ли, търсим ли новото, или предпочитаме отъпканите пътеки, пътуваме ли до нови места, срещаме ли нови хора”, съветва Анастасия.


Люба МОМЧИЛОВА