Болничните шефове милионери да кажат „мерси“ на Иван Костов! Българското здравеопазване – болните носят щастие

Миналата седмица новият министър на здравеопазването Катя Ивкова извърши – трябва да ѝ се признае, добро дело. Тя шокира нацията, смело изваждайки космическите заплати на шефовете на затъналите в стотици милиони евро борчове държавни болници. Пациентското съсловие, което се тълпи на вечните опашки пред лекарските кабинети, беше радостно да чуе, че болничните директори са се разпищолили до степен да си направят месечни заплати, започващи от 10 хиляди и стигащи до 40 хиляди евро.

В средата на годината България може да е все още без бюджет, Европейската комисия може да ни готви наказателна процедура за свръхдефицит, държавните харчове може да надвишават значително приходите, инвестициите може да продължават да се изнасят от страната, всичко може да е с главата надолу, само един бизнес обаче у нас продължава да процъфтява. Него нищо не може да го засегне. Нито кризи, нито депресии. Той неизменно и стабилно върви нагоре. Това е бизнесът с т. нар. българско здравеопазване. Както се шегуват ортопедите през зимата – счупеното носи щастие. Колкото повече счупени ръце и крака, толкова по… Ясно какво.

Този бизнес е повод за национална гордост. Както стана известно от разкритията на министър Ивкова, по-първите „бизнесмени“ в тази област печелят суми, на които биха завидели и редовите милионери. Те буквално чупят рекордите на Гинес и преобръщат икономическата наука с главата надолу, тъй като си осигуряват тези космически доходи, въпреки че са докарали поверените им болнични предприятия до фалитни и предфалитни състояния, при които болниците са заборчлели с десетки и стотици милиони. Преди в лева, сега в евро.

Въпросният бизнес у нас е структуриран по неповторим начин на принципа на инвестициите. Най-отгоре е най-големият инвеститор – държавата. Тя инвестира всяка година милиарди в Здравноосигурителната каса. От своя страна касата инвестира тези милиарди в болниците. След това нито касата нито държавата, се интересува как се разходват милиардите. Което
 
дава икономическата свобода на директорите
 
на болничните заведения да си сключват каквито си искат договори с каквито си искат икономически субекти, за каквито си искат комисиони, често и с нагласени обществени поръчки. Най-накрая на хранителната верига стои, както вече отбелязахме, директорът. След като всичко приключи, той взема химикалката и си пише каквато си иска заплата. Днес в Благоевград някой си писал 40 хил. евро месечно. Утре може да ги вдигне на 100 хил.! Какъв е проблемът? Просто бизнес.

Някои изостанали в пазарните реформи пациенти се възмущават, че по този начин директорът на болницата получава по 80-100 пъти по-голямо възнаграждение месечно от медицинските си сестри например, които по тази причина вече са причислени към изчезващите видове в медицината. И наивно питат – това морално ли е? Морално – неморално, живеем в пазарна икономика, казват медицинските бизнесмени. Всъщност тази система не са я измислили сегашните болнични директори. Тя е измислена и въведена от реформаторското правителство на Костов преди 25 години. Сега директорите просто берат плодовете и ядат зелника на бившия преподавател по научен комунизъм и реформатор от най-висок ранг. 

Една държава, която може да си позволи да плаща по 30-40 хиляди евро месечна заплата на директори на губещи държавни болници, тази държава си е надвила на харча и вече се е насочила към екстрите. Кой в Европа може да си позволи такова нещо? Никой!

За пълната и окончателна победа на здравната реформа в България допринесоха много управленци през годините. Всеки нов министър на здравеопазването първо обявяваше, че почва здравна реформа. И така вече почти три десетилетия, докато го докарахме до 40 хиляди евро месечен доход за медицинските началници.

Г-жа Катя Ивкова още не е обявила какви ще са реформите, но ние сме благодарни и само на това, че ни информира за космическите заплати по върховете на здравеопазването. Докато чакаме да се запознаем с идеите ѝ, нека видим какво стои срещу колосалните заплати на родните топ медицински мениджъри.

Според „Индекса на здравния потребител“ на Health Consumer Powerhouse България заема първото място сред 33 изследвани държави, само че отзад напред. Вследствие на перманентните здравни реформи онкоболните у нас преживяват 2 години, докато в Европейския съюз 5 години. Детската смъртност у нас е два пъти по-висока от средната за Европа – 4 на сто към 2 на сто. Държим убедително
 
първо място по доплащане в болниците
 
Продължителността на живота в България е 75,9 години, в Европа – 81,7. България харчи няколко пъти по-малко на човек от населението за здраве – 2 хиляди евро срещу 9-10 хиляди в Западна Европа. Но това не пречи шефовете на държавни болници да получават пет пъти по-големи заплати от премиера и президента на републиката.

Това почетно класиране на нашата страна стимулира много млади лекари и не толкова млади, да тръгват на гурбет на Запад. Броят на висококвалифицираните кадри у нас драстично намалява – при патоанатомите, анестезиолозите, детските лекари, микробиолозите, хирурзите и съдебните лекари е на критичния минимум. За съжаление, Тошко на Слави, докато бе на власт, не успя с вноса на медицински кадри от чужбина, които да се трудят почти безплатно, и замислената от него здравна реформа не можа да види бял свят. Избирателите не му простиха и сега гледа новия парламент по телевизията. Както и да е.

Поради високата доходност на бизнеса със здравеопазването България е изградила цели 340 болници, въпреки че са ѝ необходими по-малко от половината от тях. Получава се така, че колкото намаляват лекарите у нас, толкова повече се увеличават болниците. През 2007 г. те са 292. За 20 години са нараснали с 50!!! Над 100 са частните болници, повечето от които (познайте отведнъж защо) са все в особено привлекателните области като инвазивна кардиология, репродуктивна медицина и  ортопедия. Ами, защото
 
там са най-скъпите пътеки на НЗОК
 
Ето за това! Нали всичко е бизнес. Там, където са най-големите инвестиции, натам се насочват най-предприемчивите от лекарското съсловие. По брой на болниците на глава от населението твърдо държим второто място в ЕС след Кипър. Настроили сме средно по 5 болници на 100 000 души. За ЕС този показател е два пъти по-малко – по 2,9 на 100 000 души. Една от най-богатите европейски държави – Швейцария, например има само 270. В Австрия болниците за активно лечение са само 70, в Португалия – 80. Това е така, защото там ги правят, за да лекуват хората най-вече, а при нас се правят, за да развиват бизнес, разбирай да точат касата. И то най-скъпите ѝ пътеки.

След като има смелостта да разкрие скандалните доходи на високопоставените медицински печалбари, възможно е  министър Ивкова да се осмели и да започне своята реформа с намаляването на болниците у нас наполовина и да концентрира ресурсите в другата половина, така щото да бъдат истински болници, а не полусрутени сгради с няколко престарели лекари, един фелдшер и още толкова легла. Прекрасна идея! Само че как ще я реализира на практика? Нали тогава ще остави цели региони без болнична помощ и ще постави под риск големи части на и без това изчезващата ни нация, съсипвана от демографската катастрофа!

В Европа намаляването на болниците води до концентриране на повече ресурс на по-малко места, което пък е предпоставка за повишаване на тяхното качество чрез оборудване с първокласна техника и първокласни специалисти. Там изграждат и големи и малки креативни центрове за Бърза помощ с високопроходими автомобили, хеликоптери и пр.

Да, но това, което е  позволено на Юпитер, не е позволено на вола. У нас няма как да стане, защото се изискват колосални средства. А ние ги нямаме. И как да ги имаме, като в средата на лятото още нямаме и редовен държавен бюджет. България отделя 7,9 на сто от БВП за здравеопазване, докато страните в ЕС харчат над 10 на сто за здравето на своите граждани. Така омагьосаният кръг се затваря. Правителствата ще продължат да наливат пари в допотопната ни здравна система. Тя пък от своя страна ще задоволява алчността на висшия медицински мениджмънт и ще осигурява скандалните им заплати.

И така до края на света, както се пееше в „На всеки километър“. И благодарение, разбира се, на г-н Костов.